Евтимий Търновски - Житие на света Филотея Търновска

Обаче Господ Иисус Христос за нея проля Своята кръв и не остави Църквата му да бъде унищожена докрай. Но и помощ и даде, и съдбата и изведе до победа. Аз бедната съм възпитана в благочестие още от моето детинство и го получих от моите родители като многоценно съкровище. Затова ви се моля като на свещен връх в Църквата, да не забравяте преданието на св. Пророци и Апостоли, както великия апостол Павел пише на Тимотея: «Чедо Тимотее, каквото си чул от мене, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат!» (Тим. 2:2)

Вам ви подобава да държите правата вяра и съвсем да не слушате езически басни. Могат хиляди пъти да ни укоряват, могат хиляди пъти да ни хулят, обаче никога лъжата няма да победи истината, нито злобата ще надделее над мъдростта. Защото те сведоха името на Божеството в творението, в човеци — о нечестие! — в дървета, в камъни, котки, кучета, и не се срамуват да мислят, че творението е станало само по себе си, и не разбират, немислените, в своето зло нечестие и мъдруване, че всичко е привел от небитие в битие единият истински Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо. А боговете, които не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иерем. 10:11). Подобни на тях да бъдат и ония, които ги правят и които се надяват на тях! (Пс. 113:16; 134:18). Затова езичниците се заблудиха и неразумното им сърце се помрачи. Смятайки себе си за мъдри, се оказаха безумни, и славата на единия Бог измениха в подобие на четвероноги, и влечуги, и птици (Рим. 1:21-23). Нека да видят окаяните, откъде са произлезли небесните тела и земните същества във въздуха и водите, а най-вече откъде е произлязло още по-първичното-небето и земята, въздухът и водното естество! Кой ги смеси и раздели? Какво е общението им едно към друго-отделяне и съгласие? Кой ги движи и води? Как една противна по естеството си стихия бяга с друга безвредно в пълнотата на единия свят? Как съществуват в съгласие, без да се съветват и говорят? Всичко това е дело на божестения промисъл, а те оставиха създателя, а почетоха и послужиха на творението вместо на Твореца (Рим. 1:25) и напразно се лутат, а беснуват против нашата благочестива вяра и против държащите благочестието християни, на които налагат безпощадни мъчения и ги принуждават да се отрекат от сладкото име Христово. Вие не обръщайте внимание на техните заплахи, макар и да ви водят към мъчителските колела, към кипящите казани, към меч или огън, не се бойте от техните страхотии! (Ис. 8:12, по 70-те). Нас ни очаква друг живот и друг нестареещ век, дето пророците ликуват, апостолите се радват заедно с ликовете на преподобните постници, с ангелите и архангелите, с мъчениците и всички светци. Това винаги мислете, това напишете в сърцата си! Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Бог ви е поставил пастири и учители (Деян. 20:28), за да опазите себе си и тях чисти и непорочни!

Всичко в този свят красиво и обично ще се разнесе като прах и ще се забрави, само добродетелта пребъдва во веки веков. Прочие, постарайте се да запазите себе си чисти и повереното паство да да изведете на живоносни пасбища, та Владетелят на всичко, като види това ваше старание, да ви въздаде достойна за трудовете ви награда и да ви сподоби със Своето царство!“

След като изрече всичко това пред целия църковен причт и след като утвърди сърцата им, пусна ги да си отидат, като им заповяда да дойдат пак подир четири дни. Тогава преподобната Филотея се затвори в килията си четири дни, без да вкуси храна, а всичките тия дни употреби в бдения, сълзи и чести коленопреклонения. В четвъртият ден, както предрече, пак дойде при нея цялото църковно изпълнение и се наслаждаваха на нейното обичайно поучение. И пак достатъчно ги настави и приведе сърцата на всички в Божий страх. Когато настана вечерта и тя вече разбра близкия час на своята смърт, всичките ги дигна на молитва, като каза: „Времето на моето отминаване вече настана (2 Тим 4:6) и трябва да се потрудите малко заедно заедно с мене! Надявам се уверено, че заради вашите молитви ще получа милост в страшния ден на на праведния Съдия, в оня страшен час!“

И много още от тоя род изрече пред свещения причт. А те като чуха това, много ги заболя сърцето и вдигнаха плачевен вопъл към небето. Стана голяма мълва и хлипане, но преподобната даде знак с ръка и спря неутешния плач на всички, като каза: „Не смущавайте душата ми, владици и господа защото още съм с вас и ще прекарам времето си с вас, колкото Господ пожелае! Затова побдете малко с мене и отправете към Бога благодарствени молби за мене!“ Те едва престанаха от плача, обърнаха се към молитва и единогласно отправиха песнопение за нея. Докато те пееха, тя предаде Богу дух, когато изгубиха надежда, внезапно плачът прекъсна пението, беше немалко ридание и мълва, и плачевните гласове изпълниха въздуха. Като узнаха станалото, всички околни се стекоха и заедно оплакваха общата загуба. Благоговейно приготвиха тялото на преподобната и достолепно го почетоха с надгробно пение, и го положиха в храма на пречистата Богоматер, който се нарича и Св. София, дето преподобната вършеше дивни, преславни и безбройни чудеса, които ако започнем подробно да разказваме, цяла година ще трябва да разказваме. Но за да не разтегнем много дълго словото си, малко нещо от тях ще кажем, което ще бъде достатъчно за умните да приемат и останалото за истина.