Евтимий Търновски: Житие на света Филотея Търновска

Живеейки тъй и в плът подражавайки живота на безплътните ангели, Господ не остави дълго да се крие този неин живот, ами се разнесе слух за него по цялата околност на онова място и славата и се носеше навсякъде, и всички прославяха Бога заради нея. Мнозина благочестиви се стичаха при нея, а тя ги утвърждаваше със своите божествени слова. Тогава все още езическата заблуда владееше всички и демонските капища винаги бяха пълни с идоложертвена воня и дим, и много хиляди мъченици тогава бяха избивани, а верните се колебаеха сред голямата буря и метеж. Това кажи речи ставаше всеки ден.

Филотея слушаше, страдаше от тежка печал и поучаваше всички свои посетители с божествените Писания и изобличаваше докрай езическата заблуда. Получи и дара да цели болни, и мнозина недъгави и прокажени получиха от нея изцеление. Понеже беше изучила божественото писание докрай и беседваше богобоязливо, всички привличаше да разберат Бога, както магнитът има качество да привлича желязото.

Някоя жена тежко болна дойде при нея: гърдите и ядеше някаква болест и много средства беше раздала по лекари, но никаква полза не беше получила. Боголюбезната като я видя така да страда, заболя я сърцето и се смили над нея. Веднага се обърна към молитва с поток от сълзи, като казваше: „Боже Вседържителю, пощади Своето създание и не го оставай дълго да се мъчи!“ И като взе малко от своето кандило на Богоматер, помаза двете и гърди, и с ръка направи над тях кръстно знамение, и така за кратко време я изпрати здрава в дома и. След като мина доста време и слухът за това чудо се разнесе навсякъде, някой си човек Евтимий с повреден крак дойде на острова при светата, за да получи изцеление. Блажената, като го видя, попита за причината за този недъг. А той показваше ранения си крак и с умилителен глас проливаше сълзи. Тогава тази добра сред жените, блажената Филотея, го попита както някога Христос парализирания: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ (Иоан 5:6) Той бързо отговори: „Искам, госпожо моя, и даже много искам! Смили се над мене, нещастния! Вярвам, че каквото просиш, ще ти го даде Бог.“ Тя рече: „Ето, което страдаш, от езика си го страдаш. Той ти е подарен от Бога, за да го славословиш и възхваляваш, а ти си го обърнал на празнословия, шегобийства и сквернословия. Дай дума, че вече няма да дръзваш на такива неща! А и от езическите глупости, служби и разбирания ще се откажеш, както и от ония хулни думи и мъдрувания, които вредят на ума! И моят Господ скоро ще те изцери.“ Той бързо и радост обеща да изпълнява заповяданото и даде дума, че занапред никога няма да си позволи нещо такова. Тогава светата настъпи болния му крак и призова пресветото име на Христа, и за няколко дни го изпрати здрав в дома му, и той си замина, като се радваше, славеше и благодареше на Бога. И това чудо се разчу навсякъде и хората всички славеха Бога и Му възнасяха благодарствени хваления. А блажената съвсем не се превъзнасяше от такива чудеса, а винаги помнеше в ума си думите на Давида, или по-скоро на Св. Дух: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!“ (Пс. 113:9) И непрестанно измокряше постелята си със сълзи (Пс. 6:7), и представяше пред лицето си страшното и грозно съдилище на неподкупния Съдия, и немилостивите ангели, и ония мъчни митарски места, и посрамлението на грешниците, и окончателната горчива присъда: „Идете от Мене, проклети!“ (Мат. 25:41) И от гласа на своите въздишки забравяше да яде хляба си (Пс. 101:5-6).

След като поживя така доста време и след като така прекара живота си, предузна своята кончина. И като имаше обичай много да се грижи за догмите на Православната църква, наставена от Св. Дух, реши много разумно да не остави Църквата и подир смъртта си без своето промишление, както я утвърждаваше приживе с православни заповеди. Затова свика целия църковен притч и доста им говори своите свещени методични слова. Тя им рече: „Настана времето за моето заминаване оттук, затова сметнах за правилно да ви припомня преданията и решенията на православната вяра от св. Апостоли и божествените Отци. Защото както е невъзможно право да ходи оня, който няма очи, така е невъзможно да живее според Божията воля оня, който не спазва благочестието. Знаете, че православната вяра е главата на нашия живот. В старанието си да ни я предадат чиста и безпорочна св. Апостоли претърпяха разни видове смърт. Затова и вие със страх и трепет трябва да я пазите чиста и безпорочна, и да държите църковните предания непоклатни, а не да се колебаете насам-натам от различни ветрове. Ако и да е разсял различно врагът на нашия живот, дяволът, скверно и нечисто езечество, като се стреми да изтреби нашата православна вяра.