Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Но защо?

— Откриха го. Винаги сме го смятали за възможно. Една от последните му инструкции беше тази — да ти помогна колкото мога и колкото трябва в случай, че се случи нещо. В известен смисъл съм твой покорен слуга… Contessa.

— Но какво се случи? Нищо не ми разказахте!

— Не сега. По-късно.

— Моят истински баща…

— Вече не. Свършено е. Сега се обръщай към мен, а чрез мен и към значителните ми средства.

Ван Ностранд изви глава, за да отговори със смях на забележката, направена от контесата.

— Кой сте вие?

— Казах ви, приятел, от който се нуждаете.

— Ти си неговата връзка тук, в Америка?

— Не само неговата, но главно неговата. Във всеки друг смисъл бях единствено негов… Хавана… споменах ви вече за Хавана.

— Какво ви каза той за мен?

— Той ви обожаваше и ви се възхищаваше извънредно много. Ти беше неговата дъщеря и той поиска от мен да ти помогна по всички възможни начини.

— Как по-точно?

— Използвайки средствата си, за да те превеждам от едно място на друго, да те срещам с един човек, после с друг, като ти оказвам повече или по-малко внимание, както обичаш. И да изпълнявам твоите заповеди, доколкото не са в конфликт с моите. С нашите.

— Вашите?

— Аз съм предводител на Скорпионите.

— Скорпионите! — Бая задържа гласа си все тъй тих, малко по-отчетлив от шепот, говореше така, че думите й да се сливат със силното бръмчене на чуждите разговори. Запази абсолютен контрол над изражението си:

— Предводителят на Висшия съвет ми говори за вас. Каза ми, че ще бъда наблюдавана, подлагана на изпитания и ако бъда приета, някой ще ме извести за това и ще стана един от вас.

— Не трябваше да отивам толкова далеч, contessa, но прецених, че ще ви е нужна извънредно голяма подкрепа.

— Никога не съм свързвала Скорпионите с padrone — каза Баярат.

— Истинските неща са невидими, нали? Padrone ни създаде, с моя помощ естествено. Що се отнася до изпитанията, това, което вие извършихте в Палм Бийч, лишава от смисъл каквото и да било тестуване. Беше нещо изключително, нещо забележително!

— Кои са Скорпионите. Можете ли да ми го кажете?

— Да, но само в общи линии. Нищо конкретно. На брой сме двайсет и пет души — това е лимитът ни. — Ван Ностранд отново се разсмя от сърце, виждайки, че Баярат се кани да каже нещо, след което продължи: — Ние имаме различни професии и нещата, с които се занимаваме, са подбрани много внимателно, за да извлечем колкото е възможно по-голяма изгода и да си осигурим максимална сигурност. При подбора аз вземам тези решения. Нашият padrone винаги е чувствал, че ако отмине макар и едничък ден, без да е спечелил поне един милион долара, този ден е загубен.

— Никога не съм познавала тази страна на моя единствен баща. Мога ли да се доверявам на всички Скорпиони?

— Те се ужасяват от такива неща и това, което ще ви кажа, е последното за днес: те просто изпълняват заповеди. Другата алтернатива е смърт.

— Знаете ли защо съм тук, сеньор Ван Ностранд?

— Никога не съм искал от нашия общ познат да ми обяснява. Имам връзка с най-висшите правителствени служители.

— И? — попита Бая, гледайки втренчено Ван Ностранд.

— Това е лудост — прошепна той. — Но аз разбирам защо padrone би го намерил освежаващо.

— А вие?

— Винаги съм му се възхищавал и съм бил предан единствено на него. Бях и съм нищо без padrone. Споменах това, нали?

— Той наистина ли беше всичко това, което говореха за него в Хавана?

— Той беше буен, свиреп, златокос Марс от Карибите, тъй млад и привлекателен. Ако Фидел беше подсигурил своите гении, вместо да ги отпъжда, Куба би била днес остров-рай, неизмеримо богата.

— А островът на padrone как беше открит?

— Откри го един мъж на име Хайторн, бивш офицер с голяма ерудиция, що се отнася до военноморските въпроси.

Лицето на Баярат загуби цвета си.

— Той ще умре — тихо каза тя.

Посещението в Бруклин беше поносимо за Бая само защото тя си беше изработила стратегия и вече действаше.

Анжело Капели и съпругата му Роса бяха тъй поразително красива двойка, та човек оставаше с впечатлението, че никаква друга любов не би родила такова прекрасно създание като младата актриса Анжел Капел. Родителите й бяха очаровани от младия barone-cadetto, който на свой ред беше завладян от магазина за деликатеси, уреден по старата традиция. Там ставаше все по-хубаво с всяка минута. За клиентите бяха поставени малки кръгли масички, за да дегустират стоката. Навсякъде можеха да се видят снимки на дъщерята — повечето от тях сцени от телевизионните сериали. Малкият брат на Анжела, шестнайсетгодишен юноша, беше по-нисък от Данте Паоло, но почти толкова красив. Те се сприятелиха доста бързо. Предложиха им различни сирена, кашкавал и салами. За гарнитура имаше студено пюре, поднесено с доматен сок, приготвен собственоръчно от Роса, придружен с няколко бутилки Chianti Classico. Масите бяха отрупани и виното завършваше картината.