Робърт Лъдлъм - Ашкелон

„Котките дебнат, размишляваше Бая, и замахват с ноктите си, щом мернат само ухото на мишката, която е притичала и им се изплъзва.“ Всички тези хора щяха да бъдат там, където ще е Николо.

Muerte a toda autoridad.

Това беше едва началото, но се усещаше, че пътуването ще мине неусетно бързо. Вече беше време да се свърже с Лондон, Париж и Йерусалим. Смърт to the merchants of death 76 76 На търговците на смърт. — Бел. ред. в името на Ашкелон.

— Ашкелон — каза спокоен мъжки глас в Лондон.

— Говори Баярат. Напредваш ли?

— Не по-късно от седмица ще сме приключили с Даунинг Стрийт.

— Може да се забавя повече от седмица.

— Няма значение — отговори Лондон. — Всички ще бъдем много добре прикрити. Няма начин да се провалим.

— Ашкелон. Завинаги!

— Ашкелон — каза женски глас в Париж.

— Баярат на линия. Как вървят нещата?

— Понякога ми се струва, че всичко е съвсем просто. Мъжът идва и си отива, прикриван от толкова безгрижни телохранители. Такъв щеше да свърши много зле в Бекаа. Французите са тъй спокойни, така равнодушни към опасностите, просто е нелепо. Вече сме проверили върховете на покривите — те не са добре покрити.

— Пази се от небрежните френски контета. Те умеят да избиват внезапно и нападат като кобри. Помни за Resistance 77 77 Съпротивата (партизанско движение във Франция през войната). — Бел. прев. .

— Това е merde 78 78 Лайно — разг. — Бел. прев. , както те казват. Дори и да знаят за нас, не ни вземат на сериозно. Не разбират, че целим смъртта му! Отмъщение за Ашкелон!

— Ашкелон. Завинаги!

— Ашкелон — прошепна гърлен глас в Йерусалим.

— Знаеш ли с кого говориш?

— Естествено. Аз отведох в твоя чест и в чест на твоя съпруг молителите под портокаловите дървета. Той ще бъде отмъстен, вярвай ми.

— Бих чула с удоволствие нещо по-конкретно за твоите работи. Напредваш ли?

— О, ти си тъй студена, Бая, тъй студена!

— Съпругът ми никога не е мислил като теб. Е, някакъв напредък?

— По дяволите, ние приличаме на евреи повече от самите омразни евреи. Черните ни шапки с ширити и тъпите ни бели шалчета — всички се движат тъй ритмично, докато блъскаме главата си в тази шибана стена. 79 79 Преоблечени като евреи пред Стената на плача. — Бел. ред. Можем да издухаме надалеч това копеле, като излезе да се разходи навън. Дори ще се скрием така, че ще можем да се бием и след смъртта му. Само чакаме новини от теб. Сигнала ти.

— Ще почакате още малко. Трябва ми време.

— Имаш толкова време, колкото искаш, Бая. Късно вечер обличаме униформите на израелски войници и лягаме върху някоя еврейка. Всеки се моли на Аллах да заченат арабин в утробите си.

— Върши си добре работата, приятелю, и не се отклонявай много-много.

— Ние си вършим работата и с еврейските курви!

— Не и с цената на Мисията!

— Никога. Отмъщение за Ашкелон!

— Ашкелон завинаги!

Амая Баярат напусна ъгъла с обществените телефони в преддверието на хотела, а в портмонето й стояха различните кредитни карти, с които беше снабдена в Бахрейн. Взе асансьора и се качи горе. Тръгна по елегантния коридор към апартамента си.

В слабо осветената всекидневна беше празно, самотно. Тя я прекоси и спря до отворената врата на затъмнената спалня. Младият Николо беше легнал както обикновено гол, проснат по очи на широкото легло. Спеше дълбоко. Великолепното му тяло беше още по-привлекателно. Докато се вглеждаше в него, Баярат не можа да избегне мисълта за своя съпруг, за своя тъй зает съпруг. И двамата имаха издължени, стройни мускулести тела, въпреки че единият беше далеч по-млад от другия. Естествено, все пак неволното съпоставяне, подтикнато от приликата, не можеше да бъде избегнато.

Привличаха я такива тела. Само преди два дни тялото на Хайторн я привлече по същия начин. Тя внезапно се заслуша и почувства собственото си дишане в тихата топла стая. Докосна издутите си зърна на гърдите и усети силна напрегнатост в слабините — до болка.

Това вълнение запълваше многото неща, които никога не би могла да има. Преди години един лекар в Мадрид й бе направил съвсем проста операция, която трябваше да отстрани завинаги възможността за бременност.

Оставаше й само тази любов.

Тя се приближи до края на леглото, спря и се съблече гола като голото тяло пред нея. Легна върху него.

— Нико — каза тя нежно. — Събуди се, Николо.

— Какво…? — заекна младият мъж, примигвайки, и се опита да отвори очи.

— Аз съм тук, за теб… скъпи мой — каза тя. — Ти си всичко, което имам.