Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Без да говори, инвалидът непохватно, с усилие мръдна дясната си, пристегната от кърпите ръка. Треперещите му пръсти опипаха панел от пет бутона в полукръг, разположени от едната страна на количката. Той натисна петия. Моментално се чу шум от диво лаене, което полека отслабваше, докато настъпи тишина.

— Прибрани са обратно в кучкарника — каза padrone. Погледът му бе твърд, в гласа му звучеше презрение. — Вратата се затваря автоматично.

— За какво са другите бутони?

— Те не те засягат сега. Първите три са за моята лична прислужница и двамата придружители. Прислужницата вече не е с нас, а вие убихте главния ми бодигард. Последните два са за кучетата.

— Лъжеш. Едно от тези е за лоста в бараката. Той освободи кучетата.

— Той получава сигнала където и да е, и ако има гости или нов персонал на острова, трябва да стои при кучетата, за да може да ги контролира. Често хора с по-малко интелект говорят на животните далеч по-добре от нас, интелигентните… Мисля, че е въпрос на по-голямо взаимно доверие.

— Ние не сме гости тук, така че кой е нов?

— Моите двама придружители, включително този, когото убихте. Те са тук по-малко от седмица и кучетата не са свикнали с тях.

Хайторн се наведе и отвърза ръцете на стареца. После отиде до ниска мраморна масичка, където имаше златен съд с кърпи за бърсане на лице. Той го взе и го донесе до padrone. Подсуши драскотините.

— Разстройва ли те кръвта?

— Ни най-малко. Като помисля в какво си замесен… когато мисля за Маями и Саба, за Сейнт Мартин и тази кучка-психопат… гледката на твоето тяло за мен е едно особено удоволствие.

— Аз съм замесен само в това, да удължавам живота на моето нещастно тяло — каза старият италианец, като попиваше дясното си ухо. После положи един тампон на лявата си буза. Аз съм един инвалид, изживяващ последните години от живота си в изолиран лукс, който заслужавам. Не съм направил нищо незаконно, само забавлявах няколко високо ценени приятели, които се свързват с мен по сателитния телефон или прелитат дотук да ме посетят.

— Да започнем с твоето име.

— Нямам име, аз съм само padrone.

— Да, чух това в бараката… и веднъж на Саба, където двама мафиоти подкупиха екипажите на пристанището и се опитаха да ме убият.

— Mafiosi? Какво знам аз за мафията?

— Един от двамата на Саба, този, който оживя, разказа много неща, когато се озова лице в лице с перспективата да плува сред акулите с кървящо рамо. Имам чувството, че когато ти вземем отпечатъците на пръстите и ги изпратим в Интерпол, бързо ще научим кой си. И няма съмнение, че ще се окажеш един сладък стар дядо, който обича да си играе на монетни автомати.

— Наистина ли? — padrone сне тампона и пусна своята грозна, арогантна усмивка на Хайторн, като обърна ръцете си нагоре и показа дланите си. Тайръл беше отвратен и слисан. Краищата на всеки пръст бяха съвсем гладки. Плътта е била изгорена много отдавна и заменена с гладка, присадена човешка или животинска кожа.

— Ръцете ми бяха изгорени от немски танк през Втората световна война. Винаги съм бил благодарен на американските военни лекари, които се съжалиха над младия партизанин, който се биеше заедно с техните войски.

— О, това е прекрасно — каза Тайръл. — Предполагам, че си бил награден.

— За нещастие, никой от нас не можеше да си го позволи. По-фанатичните от фашистите бяха известни с това, че вземат награди за убити партизани. Всичките ни архиви бяха унищожени, за да предпазим себе си и семействата си. Трябваше да направите същото във Виетнам.

— Наистина красиво.

— Така че виждаш… нищото.

Нито Хайторн, нито старецът усетиха, че слабата, облечена в черно фигура стои под арката. Беше се приближил тихо, гледаше и слушаше.

— Ти беше почти прав — каза лейтенантът. — Нямаше почти нищо, но почти. Системата ти е страхотна, бих казал, но всяка система е толкова добра, колкото личността, която я използва.

— Какво значи това? — попита Тайръл.

— Тази апаратура може да прави всичко, дори лунна светлина. Била е използвана от някой, който знае да изтрива паметта. Правил е точно това. На всеки диск е чистено, с изключение на три файла от края на последния. Сигурно го е използвал друг, защото не е изтрил паметта.

— Би ли говорил английски, а не компютърен език?

— Извадих три телефонни номера. После проверих къде се намират. Единият е от Швейцария и, кълна се в моите „хъш-пъпис“ 67 67 Марка обувки. — Бел. ред. , това е банка. Вторият беше в Париж, третият — Палм Бийч, Флорида.