Таньо Танев: Као

После дълго време Као не носеше нищо. Пеа не го питаше нищо, докато един ден Као не се появи с вързани кози и козлета на сала.

Пеа подскачаше около брега заедно с Куай.

— Ти си велик ловец Као.

— Виждаш ли! Никакъв ловец не съм. Сплетох около една полянка като козарник и те сами влязоха.

— Не си ли гладен? Защо ги пускаш? — настръхна Пеа при вида на това което правеше Као.

— Къде ще отидат? Ние сме на остров! Ще ги изядем когато сме гладни, не сега. Сега можем само мляко да пием.

Липсата на огън обаче ги огнетяваше. Какво ли не пробва Као, но само шамана знаеше тайната.

Веднъж като гонеше едно прасе копието на брат й не улучи и се удари в един камък и се счупи кремъчния му връх и изхвръкна искра, като от огън. Свинята избяга, но Као бе доволен. Започна да чука с какъвто камък намери по кремъка и понякога изскачаха искри. Прибра се веднага, като по пътя събра няколко необработени кремъка и камъни.

Пеа дълго се чудеше какво прави. Не й обръщаше внимание и чукаше камъните един в друг.

Накрая търпението бе възнаградено. Правеше си остриета за копие и се опитваше да пали огънят искрите. Тя разчисти място и му донесе суха трева, с каквато майка й разпалваше огън и няколко сухи съчки. След дълги усилия накрая успяха да разкъдят от искра сухата трева и само внимателното подухване на Пеа породи първото пламъче. Този ден ядоха печени яйца и месо до насита.

Скоро се наложи да ловят козите една по една и да ги затварят в обширен козарник защото бяха на път да оглозгат острова. Ходеха и двамата на другия бряг да кършат клонки и да скубят трева за да ги хранят.

Пушека от техния огън бързо доведе ловците до острова им. Крещяха заплахи и хвърляха камъни от брега, единствено Куай им отговаряше винаги.

Идваха периодично през няколко дни, но разредиха идванията. Накрая идваха или неговия, или нейния баща, поседяваха, поседяваха, пооглеждаха ги и си тръгваха. Баща му Баку ги съветваше да се махат по-далеч. Винаги оставяха по нещо за ядене по брега и се отдалечаваха.

С напредването на времето птиците оредяха, млякото на козите намаля. За двамата имаше предостатъчно, а й крехкото тяло на Пеа наедряваше видимо.

Един ден Као бе спрял до една локва и нареждаше камъчета по едно недоизгоряло парче дърво и съответно пускаше същия брой камъчета в поклащаща се в локвата кратунка. Кратуната и парчето дърво бяха почти еднакви, но дървото потъваше на третия камък, а кратунката потъваше само на един пръст по-дълбоко и можеше да носи още камъчета. Као ги гледаше замислено, когато чу гласа на баща си.

Имаше новини от селото, лоши новини.

— Као, ела тук.

Као се подчини. Баща му сигурно имаше основателна причина да не иска да говорят през реката. Като пристигна на брега и издърпа сала каза:

— Как сте в селото. Имате ли храна?

— Ще ти кажа, а вие имате ли храна? — с това Баку приключи обичайните любезности. — Как е Пеа, майка й цял ден ходи след мене и поръча да я видя.

Пеа стоеше на брега срещу тях и Баку я виждаше.

— Ела на острова и постой при нас. — покани го Као.

— На това нещо не се качвам. Трябва да ти кажа нещо. Дивеча намаля и ловците срещнаха други ловци. Брат й Маро е пострадал, ръката му е счупена. Попу е убит с копие.

— Как е станало? Защо?

— Ловците отишли много нагоре по реката, на три дни път, тогава ги нападнали.

— Маро хвърли копие по Пеа.

— Сега Маро не говори за това. Храната стана малко, а зимата още не е дошла. Други ловци са ги срещнали и на два дни път. Рано или късно ще открият селото. Дядо ти, когото не помниш, този който го уби глиган е разказваше, че неговия дядо е живеел до голямата вода Море и след като им открили селото ги нападнали. Убивали ловци и отвлекли жени. Тогава сме се скрили в тези гори. Сега ни нападат и от планините. Питам се дали не може да прехвърлим селото на другия бряг.

— На другия бряг никой ли няма.

— Поне никой не сме виждали до сега.

— Ела на острова и хапни с нас. — настоя Као. — Ако ще се прехвърляме на другия бряг, все ще трябва да се качиш на сал.

Баку неохотно се съгласи. Щом се разгледа мъдро каза:

— Напролет ще дойде много вода и ще ти залее колибата. Нека направим нова по-нависоко, до козарника.

Пеа много се притесни за брат си Маро и се сви в ъгъла на колибата, докато те говореха навън.

— Вече можете да се върнете в селото.

— Защо да се връщаме? — Попита Као.

Баку не отговори, само очите му гладно гледаха козите.

— Откъде взе огън? Това исках да те питам през цялото време.