Таньо Танев - Као

Као цопна във водата, взе копието си с нанизаната на него риба и излезе на брега. Куай скачаше около него и пръскаше фонтани вода наоколо. Майка му се спусна и го прегърна цялата в сълзи. Дойде и баща му. Взе му копието, опипа го невярващ целия и му зашлеви два яки шамара, от които Као се свлече на колене. Баща му го хвана за косата, изправи го и му зашлеви още един шамар, но по-слаб, прегърна го и се разплака.

Нощта Всички се радваха, че Као се е върнал, само шамана го гледаше подозрително. Като мина известно време той се доближи до Као и го попита;

— Боговете ли ти помогнаха да се върнеш? Ти видя ли ги?

— Не! Аз се върнах сам, но се молех усърдно и те ми помогнаха да се сетя как да се върна.

— Нищо добро не е дошло по тъмно, а ти се върна по тъмно. Не се знае кой ти е помогнал.

— О, хвала на Боговете на светлото, защото аз се връщах по светло, дълго се връщах, само пристигнах на смрачаване.

Последното успокои окончателно шамана.

— Все пак как се върна? Нищо което е минало надолу по реката не се е върнало. — недоверчиво попита шамана.

— Утре ще ти покажа — отвърна самоуверено Као — много е лесно.

Погледа на шамана спря на разранените му ръце.

Шамана запя победна песен над всички злини, приближи до дънера и силно го бутна навътре. Дънера се заклати заканително и изчезна в мрака.

След малко танци около огъня, където ловците имитираха кой как е хванал плячка по едно време избутаха Као и той с кратък танц им показа как е бил отнесен и как се е върнал. Не се знае кой какво разбра, но после се разотидоха да спят.

Као не спеше в колибата когато не валеше силно. Беше си сплел клоните на един храст на хвърлей от колибата на родителите си и си имаше собствено леговище. Беше капнал и заспа бързо.

Събуди го приплъзващо движение в мрака. Тя се сепна и трескаво затърси парче дърво да се защитава, ако е някой звяр.

— Тихо, аз съм Пеа. — чу тихо почти детско гласче. — Много ме беше страх и много плаках за теб. Много плаках.

— Няма ли да ти се карат, момиче си …

— Никой не знае, че съм тук. Додох да ти се порадвам. Не се сдържах. — шептеше момиченцето и голото й тяло се плъзна по неговото.

Као я прегърна. Харесваше я, но бе много малък, за да й го каже. Още не беше ловец и нямаше право да иска каквото и да било.

Пеа бе толкова топла и всичко стана от самосебе си. После заспа прегърнал Пеа и когато се събуди нея я нямаше. Не беше сигурен дали е била при него или е сънувал. Баща му стоеше прав до него с две копия.

— Идваш с мен! — каза сухо и му подаде едното копие.

Као се измъкна сънено, взе копието и тръгна след него. Вървяха доста заедно с още десетина мъже. Беше лош ден. не можаха да хванат нищо, набраха плодове и се върнаха. На връщане само в една примка се бе хванала коза. Около нея подскачаха две малки козлета. Козата вече се задушаваше, а и трябваше да ги опазят от кучетата.

Някои ловци се приготвиха да я убият с копия, но шамана ги спря.

— Не сме гладни. Ако я убием, ще умрат и малките. Ще я заведем в селото. Нали помните как бяхме завели друга коза и я хранихме, а я изядохме когато нямаше нито дивеч, нито плодове. До тогава и козлетата ще са пораснали, сега няма никакво месо в тях.

— Козата е добро ядене и сега. — избоботи един едър ловец на име Додо.

— Да, — съгласи се шамана — но сестра ти има малко бебе, а млякото й е малко. Козата има много мляко. Не искаш да умре нейното бебе, нали!

Този довод окончателно спря всякакъв коментар.

Шамана каза на Као:

— Ти ще гледаш козата. Не я оставяй вързана, ще прегризе въжето и ще избяга. Вързана само ще я пасеш, а ще изплетем ограда, където да стои докато спиш.

Као достойно понесе обидата. Той да се занимава с коза! Као искаше да става ловец. Жените се занимаваха с кокошките. Все пак покрай козата щеше да е по-близо до Пеа.

След малко на завоя на реката видяха дънера с който Као бе плавал.

— Сега ще ви покажа! — извика Као и скочи на дънера преди да са го спрели. Клона още беше там. Хвана го и се одтласна от брега. Острата болка в изранените ръце го накара бързо да се върне. Ловците гледаха неодобрително и баща му пак го перна по врата, но съвсем слабо.

— Само проблеми създаваш Као. При козата ти е мястото. — това бе присъдата на шамана.

Като се върнаха се заеха да сплитат откършени клони за козата и козлетата.

Вечерта Пеа пак дойде при него. Сега вече й се порадва истински.

От другия ден под всеобщия присмех Као тъжно поведе козата за една връвчица. Само Пеа се подсмихваше дяволито отдалеч.