Таньо Танев - Као

Когато се отдалечиха му каза:

— Као, младши вожде, сега си стратег. Великия старей Магун те иска до себе си, а вожда Тамрин ми нареди пред всички, ако нещо се обърка да ти забия копие в корема. От сега нататък, дори когато ходиш по нужда ще съм на седна ръка от теб, докато не влезем в града.

Као кимна.

Вървяха напряко през хълмовете към долината. Когато се натъкнаха на върволица от друго племе, войнът се притесни куче или животно да не уплашат коня и да не съборят Као и се провикна:

— Спрете! Път за стратега Као.

— Као…

— Као…

— К.. — хората замряха и се отдръпнаха. Мълвяха името му и го гледаха с надежда. Техните погледи натежаха на раменете му. Те очакваха той да измисли как да ги спаси.

Подминаха племето и се заизкачваха по един хълм. Периодично лицето на дребния и жилав Емон се кривеше от болка, но той не издаваше звук. Виждаха се няколко конника които отиваха нагоре и няколко които слизаха в разни посоки.

— Какво е положението? — попита плахо Као. Явно е станало нещо докато е спял.

— Както чу Магун от селото над притока е благословен от боговете за велик старей и символ ма единството от снощи, но племето му е колкото вашето. Тамрин от хълмистите села е боен вожд и предводител на всички. Фаху от планинците е първожрец. Избраха трима стратези от различни племена. Ти си един от тримата. Аз съм Емон от горното племе на онова поле, стратега на конницата, а онзи старец дето е пред нас се казва Хум от горските села. Бил е войник и е стратег на пехотата.

— Аз на какво съм стратег? — попита Као.

— На нас двамата. — отвърна Емон сериозно и спря конете. — Слизай, коне повече няма да ни трябват.

От храстите изскочи едно момче, хвана поводите на конете и ги поведе към храстите.

— Племето ви е малко, затова имате и вожд на пехота, и стратег. Без плененото оръжие, което е много добро нямаше и вожд на пехота да имате, но твоя вожд се е застъпил за теб. Така ми каза каза нашия вожд. Тримата трябва да гледаме и за всяко нещо трябва да излезем с едно мнение пред Тамрин. Всеки може да му каже опасенията си, но ние трябва да излезем с едно мнение. Ако нашето мнение е различно от неговото, решава Магун, като подкрепи или него, или нас. Това решиха вождовете. Всеки вожд обаче сам взема решение за бойците си и за племето си.

— Ако решим нещо което някой вожд не приеме? — попита Као.

— Трябва да решаваме само това което ще приеме.

— Здравейте. — поздрави Хум когото настигнаха. За неговите години имаше внушителен ръст и къса бяла брада. Ризницата му беше стегната по тялото и блестеше на утринното слънце. — Много питаш млади момко.

— Питам много, защото други ще плащат с кръв за моите думи, стратег Хум.

Хум го изгледа подозрително:

— Отговаряш като роб, а гледаш като вожд, стратег Као.

— И двете са верни, стратег Хум. Ти отговаряш като войник.

Хум се засмя:

— И това е вярно. Вождовете спят. Гледайте добре, като се събудят, ние трябва да говорим.

— Нека погледаме от високо. — каза Емон.

Гледаха доста и коментираха. Междувременно няколко съгледвача дойдоха при тях и им казаха кой какво е видял.

— Няма нужда от повече жертви. — Емон ги погледна и двамата кимнаха. — Не пращайте повече съгледвачи, достатъчно коне загубихме. Не пращайте и пешаци.

— Нощните бойци, — Хум погледна към другите двама и те кимнаха. — те да продължават да ги тормозят и да отстъпват към големия приток.

Као бръкна в торбата си и измъкна козята кожа с картата и я разтвори.. Хум и Емон го гледаха смаяни. Хум гледа дълго после погледна Као в очите.

— Един ден пеша е един палец поясни Као.

— Страж, намери десетина кожи. Да са избелени и съшити и ги донеси веднага щом са готови. — нареди Хум без да се замисли. Стражникът го гледаше изумен.

— Ти от хората на кой си.

— От племето на Тамрин. — отвърна боеца. — Той ми каза само него да слушаме.

— Все едно той ти го е казал, ако не вярваш събуди го и го питай.

Боеца не се реши да събуди Тамрин, но изпрати друг за кожи.

— Стой — изрева грозно Хум. — Тебе пратих и отговаряш с главата си. Много е важно.

Боеца се стресна. Изпъчи се, че толкова важно нещо е поверено на него.Остави другия боец също от племето на Тамрин на мястото си и замина за кожи.

— На това трябва да сложим край веднъж за винаги. — каза Емон. Свикнали са да получават заповеди само от своя вожд и ще имаме проблеми.

— Освен това могат да избият мъжете на едно цяло село, ако някъде ги приклещят или поради дразги между племената едни да оставят други да бъдат избити без да им помогнат.