Таньо Танев - Као

— Поо, а ти, нали си вече от нашето племе? Колко оръжие можеш да направиш за два дни.

— Малко, а и почти не остана материал. Ние ще се бием голи. Нареди на войните поне да си изплетат щитове.

— Виж щитовете на войниците! Плетените трудно спират стрела, камоли копие или меч, да не говорим за брадва.

— От камъни да ни пазят и това е нещо. — не се предаваше Поо.

— Да отидем да разхлабим, че като се започне пак, не се знае до кога ще продължи. Као хайде да вървим.

Као тръгна след него, другите се спогледаха, но никой не ги последва.

— Казвай.

— Вожде Додо, щом толкова войска е плъзнала да прочиства полето и планината, кой е останал в града? Аз си зададох този въпрос и мисля, че не са останали повече от петдесетима войника. Сам видя как се стопиха двайсет. Ние сме десет племена. Да ударим града, докато те ни търсят из планините.

— Ти мислиш като велик вожд Као, но млад вожд. Те ще се бият в къщи! Както се стопиха техните двайсет в нашето село, така можем да се стопим и ние в града.

— Можем да получим подкрепа и на робите, а може и да ни предадат. — Као използва и последния си коз.

— Това е идеш. Ако робите си изцапат ръцете с кръв, ще ни станат съюзници. Ти имаш ли там приятели?

— Да — почти го излъга Као. — Освен роби и един свободен, но той сигурно е във войската.

— Това е още по-добре. — отвърна за негова изненада Додо. — Ти сигурно си намислил да се спуснем по реката. Помисли ли какво ще стане със жените и децата ни или си мислиш да ги изоставим и да търсим нови жени в града? Кажи ми малки вожде и как ще минем през осемте им лодки. Ние имаме само две, ако и тях не са открили, а и няма кой да ги кара.

Као се замисли.

— Ще тръгнем с жените и децата. Така бойците ще са по-мотивирани и няма да имат път за отстъпление и всички ще се бият без подли номера. — Као помълча и смени темата. — Три са се отделили в големия приток.

— Да. Остават пет.

— Петте са пълни с храна, — предположи Као, затова се държат близо до армията. — а трите с войници.

— И петте могат да се напълнят с войници и да ни издавят, а конницата може да ни чака в града, ако ни усетят.

Као замълча. Додо беше прав, млад и зелен беше и за това трябваше да отговаря само когато го питат.

— Да примамим и другите пет в притока и да ги завладеем. — предложи плахо.

— Ставаш дете вожде Као. Като загубим бойци да ги завладяваме, после кой ще атакува цял град, но да ги подмамим в притока можем и то с конниците ни.

— Да, ама Тамрин няма да се хване, защото докато войската го гони, града ще е наш, а той отвън и като дойде, властта вече ще е в ръцете на друг.

— Тамрин няма да отслабне без конница, бойците му са достатъчно. — Додо сякъш прочете мислите му. — Ако ще цар да стане, само ние да оцелеем. В планината ще се стопим.

— Как ще плуваме? Колко хора могат управляват лодка или сал.

— Който може да кара ще влачи по няколко на въже, а и течението само ще ни довлече до града.

— Само едно детенце да ревне и всички сме мъртви. — Каза замислен Додо. — Да вървим, сигурно са започнали вече.

Влязоха тихо. Всички мълчаха и се молеха ма боговете.

След като молитвата свърши, Магун се изправи и каза язвително:

— Помолихме се на боговете да помогнат, но аз лично се помолих великия вожд Додо да се присъедини към нас и боговете чуха молитвата ми.

Додо стана спокойно и му отвърна:

— Боговете чуха молитвата ви и твоята вожде Магун. Ще помоля който не си е похапнал добре и не си е казал молитвата да излезе и да си свърши работата.Искам да говоря само на военния съвет. Казах.

Вождовете се спогледаха и останаха седнали, а старейшините, жреците и призваните по една или друга причина се размърдаха и един по един излязоха.

— Стой наблизо, ще те извикам ако се наложи. — прошепна Додо на Као.

Као излезе и се загледа в звездното небе от където боговете го гледаха с хиляди очи. Можеше само да се надява вождовете да бъдат мъдри.

Доста време мина, докато излезе един от вождовете и нареди да заколят още една овца и каза на всички да се разотиват, а утре сутрин при изгрев ще е последната молитва.

Каквото и да значеше това, као побърза към Пеа и Лора.

Сутринта церемониалната молитва продължи съвсем кратко и им наредиха да си стягат багажа и да следват водачите. Отделиха младите момчета и ги заведоха нанякъде.

Као започна да се досеща, че ги водят към реката, но по-нагоре, зад хълмовете. Не след дълго един конник от друго племе дойде при Као като водеше и един кон без яздач. Мълчаливо подаде юздите на Као. Пеа го стисна за ръката и Као с няколко опита се качи на коня, поглеждайки умолително баща си и брат си да се грижат за Пеа и Лора. Конника с присмехулен поглед разбра, че Као не може да язди и поведе бавно коня след себе си. Не пожела да направи Као за смях и на децата.