Линда Лаплант - Изкупление

На няколко крачки от нея спря тъмносин седан. С крайчеца на окото Лорийн набързо огледа шофьора. Облечен бе с ленено сако и синя риза с отворена яка, имаше рядка, лошо подстригана руса коса и големи влажни устни. Той надникна от прозореца усмихнат и прокара палец по устните си. Попита дали иска да я откара някъде. Тя пристъпи и наведе глава така, че белегът й да не се вижда. Не искаше да го изплаши още в началото. Беше опитна в този бизнес и знаеше, че ако е ченге, ще я провокира да си каже името и цената.

— Да не сте объркали пътя? — попита го и сложи ръка на дръжката на вратата. — Имате ли нужда от мен?

Той я изгледа втренчено няколко мига, после се озърна и кимна:

— Влизай!

Лорийн седна в колата и той подкара като луд. Говореше бързо и задъхано, че иска орално и на публично място. От време на време облизваше дебелите си устни с език. Тя обгърна с ръка облегалката, но щом докосна тила му, той конвулсивно се дръпна. Не понасял да го докосват. Колата летеше с бясна скорост, изпреварвайки всеки автомобил, който й се изпречи на пътя и най-после спря в паркинга на някакъв супермаркет. На първия етаж гъмжеше от автомобили и хора, които щъкаха към щандовете и обратно с пълни пазарски чанти.

Той отмина първия етаж, след него втория. Гумите свиреха на всеки завой. Едва на четвъртия етаж намери свободно място за паркиране и още докато изключваше мотора, разкопча ципа на панталона си. Лорийн постави ръка на слабините му, но той я блъсна.

— Казах ти, че не искам да ме пипаш!

— Добре, успокой се. Искаш ли да ти говоря мръсотии? Какво искаш да направя?

Той стоеше скован, а пръстите му стискаха и отпускаха волана.

— Искаш да ти духам, така ли? Направо тук, в колата? Мисълта, че някой може да те види в това положение те възбужда, нали? Ах, ти лошо момче! Имаш късмет, защото това е тясната ми специалност. Много съм добра! Кажи, нали това искаш от мен?

Очите му шареха по паркинга, а устните му се гърчеха безмълвно. Лорийн продължи да шепне и да премлясва от време на време. Той затвори очи.

— Както вече казах, ще ти бъде хубаво. Тук е истинско публично място. Виж колко хора има наоколо. Първо обаче трябва да уредим сметката. Какво ще кажеш?

Той погледна през прозореца. Няколко души приближаваха и гласовете им отекваха в бетонната сграда. Близостта им го възбуди още повече и той нетърпеливо пъхна ръка в гащите си.

— Духай, кучко!

Тя се изтегли към вратата и хвана дръжката.

— Двайсет долара.

Семейство с две деца паркира до тях. От удоволствие устата му се разтегли в мокра усмивка, а розовият му пенис щръкна навън. Той отпусна глава на облегалката и започна да онанира, докато лявата му ръка смъкваше седалката назад.

— Двайсет долара — повтори Лорийн.

Ерекцията му спадна. Очевидно беше полуимпотентен ексхибиционист, изруга наум тя. Той припряно взе да рови из портфейла си, намери двайсетдоларова банкнота и я подхвърли към нея.

— Виж какво можеш да направиш за тези пари, кучко! После внезапно я хвана за косата и натисна главата й в скута си, върху малкия розов червей. Лорийн усещаше миризмата на панталоните и кожата му.

Дали заради уханието на лимон на косите си или защото беше напълно трезва, тя изведнъж разбра, че не е способна да направи това, за което току-що получи пари. Бе го правила хиляди пъти с всякакви, нормални и извратени типове, по никога трезва. Призракът на лейтенант Пейдж изплува от дълбините на душата й, готов да се бие за всяка трошица от загубеното си достойнство.

— Съжалявам, не мога. Вземи си парите.

Той натисна още по-силно тила й. Тя се опита да се освободи, но не успя. Наведена напред, бе хваната като в капан, а воланът допълнително й пречеше да се изправи. Чу го да отваря жабката, но не видя какво вади оттам. Направи опит да се отпусне, за да заеме по-удобна поза, но той продължаваше да натиска главата й със свободната си ръка.

Първият удар я зашемети. Удари я с такава сила, че натискът на ръката му отслабна и в този кратък миг Лорийн, напрегнала всичките си сили, се изправи рязко, удряйки с глава гърдите му. Той залитна в смъкнатата назад седалка и едва тогава тя видя, че в дясната си ръка стиска извит, подобен на тесла чук, готов да замахне втори път. Щеше да я убие! Лорийн се извърна с лице към него и с всички сили захапа врата му. Усети как зъбите й разкъсват плътта. Той се разпищя, пусна чука и се опита да се откъсне от нея, но тя стискаше с всички сили.

Хората от спрелия до тях автомобил тъкмо слагаха продуктите в багажника, когато чуха виковете. Мъжът надникна през замъгленото стъкло на седана, а жената дръпна децата в колата и подвикна на съпруга си да се прибере в автомобила. Той обаче не обърна внимание на предупрежденията й.