Линда Лаплант - Изкупление

— Хей, какво става там? — извика непознатият и отвори вратата на седана. Лорийн излетя от колата и падна по лице на цимента. От главата и устата й течеше кръв. Жената и децата се развикаха за помощ.

Колата рязко дръпна назад и я повлече за роклята, закачена за лоста на седалката. Мъжът я грабна, за да я издърпа изпод колелата и политна назад заедно с нея. Вратата се затръшна и седанът излетя под дивия вой на гумите.

Жената се наведе над нея и се опита да я повдигне. Докато ставаше, Лорийн видя в краката си портфейла на ексхибициониста. Очевидно бе паднал по време на схватката.

— Той се опита да ме ограби, открадна чантата ми — захлипа тя и грабна портфейла. Жената извика на мъжа си да се обади в полицията, но Лорийн я спря.

— Няма нужда от полиция, ще се оправя сама. Важното е, че не е взел портмонето ми.

— Но вие сте цялата в кръв!

— Нищо ми няма. — Напипа раната на тила си и усети как кръвта й се стича по гърба. — Благодаря ви много! Ще се оправя.

Мъжът се приближи със зачервено от гняв лице.

— Обадих се в полицията. Добре ли сте?

Съпругата му го хвана за ръката и хвърли подозрителен поглед към Лорийн.

— Да се прибираме. Тя не иска помощ. Иди при децата, чуваш ли!

Объркан, той гледаше ту жена си, ту ранената.

— Благодаря ви, ще се оправя — повтори Лорийн с измъчена усмивка.

Семейството тръгна към автомобила и до нея достигна гневният шепот на съпругата:

— Не виждаш ли, че е уличница? Сигурно е искала да го обере. Виж й само лицето на какво прилича. Да се махаме оттук!

Колата потегли. Разстроен и шокиран, мъжът хвърли последен поглед назад, преди да изчезне зад завоя.

Лорийн влезе в женската тоалетна и се помъчи да почисти раната с мокри салфетки. Кръвта не спираше. Устата й също беше разкървавена. Нима я беше ударил и в лицето? Краката и едва я държаха и тя седна разтреперана на тоалетната, за да не припадне на пода. С последни сили отвори портфейла. Имаше шофьорска книжка, разписки от химическо чистене и триста и петдесет долара. Натъпка доларите в бикините си, изхвърли портфейла в кофата и отново започна да се мие.

Петнайсет минути по-късно спря едно такси и даде адреса на Роузи.

Нямаше сили да слезе от таксито. Шофьорът побесня, когато видя, че тапицерията е изцапана с кръв, и се развика. Джейк, който бе дошъл да провери състоянието на Роузи, видя сцената от прозореца и реши, че Лорийн се връща пияна. Двамата слязоха и й помогнаха да се изкачи по стълбите. Щом видяха окървавената й глава, решиха да я отведат в болницата, но тя отказа. Не искаше никакви полицейски доклади и болнични отчети. А най-хубавото беше, помисли между другото тя, че и този ден не бе сложила капка алкохол в устата си.

Раната обаче продължаваше да кърви. Най-после се съгласи да я зашият в клиниката на Джейк. Докато я почистваха, разказа как се е подхлъзнала и паднала върху остър камък. Джейк я слушаше с недоверие. Раната очевидно бе причинена от удар в тила. Само два сантиметра по-нагоре и тя щеше да бъде мъртва.

Роузи настани бинтованата си гостенка в своето легло, даде й успокоителните и антибиотиците, които Джейк бе предписал, и се върна в трапезарията.

— Има ли нещо в нейния разказ, което ти прилича на лъжа? — попита Джейк.

— Може би това, че някога е била полицейски служител.

— Това са фантазии, разбира се — засмя се той. — Според мен тя е проститутка и затова отказа да отиде в полицията. Днес някой се е опитал да я убие. Както и да е… разтревожен съм повече за тебе. Ти се развиваше толкова добре, преди тя да дойде при теб.

— Тя няма нищо общо с днешното ми напиване, Джейк. То стана заради мъжа ми.

— Може би. Трябва да знаеш обаче, че все още си слаба и уязвима, скъпа, лесно можеш отново да се върнеш към алкохола. От колко време тя не е пила, според теб? Не много, нали?

Роузи знаеше, че е прав, но не искаше да го търси само като свой спонсор, макар че имаше пълно право да го прави.

— Самотна съм, Джейк. Имам нужда от приятел.

— Кой съм аз, че да те уча какво да правиш? Утре ще дойда да оправя вратата. Пантите трябва да се сменят.

Роузи въздъхна и хвърли поглед към спалнята.

— Мисля, че всичко ще бъде наред. Поне тази нощ. Когато се грижа за нея, забравям собствените си проблеми.

— Както искаш, но бъди внимателна. — Джейк нахлузи сакото си. — Тази жена ми изглежда доста съмнителна.

Той не спомена, че докато я преглеждаше, изпод полата й се посипаха банкноти и на въпроса му отговори с „не е твоя работа“. Това били нейните спестявания. Беше сигурен, че тя има доста дебело досие в полицията. Виждаше се по лицето й. Трябва да е яка като мъж, щом може да се движи след такъв убийствен удар в тила, помисли той.