Линда Лаплант - Изкупление

Лайл поиска вода. Зъбите му затракаха по стъклото на чашата.

— Хейстингс нямаше пари, но от време на време даваше по петдесетина долара. Когато Арт научи, побесня.

— Ти ли уби Хейстингс?

— Не. Нямам нищо общо с тези убийства.

— А Диди?

— Видях я — затвори очи и въздъхна, — когато беше вече мъртва. Нала ми се обади по телефона и каза веднага да отида у тях. Диди лежеше на пода. Не съм я докосвал. Двете имаха нещо общо с онова момиче, Холи, но не зная точно какво. Знаеха нещо, но не мога да кажа какво.

— Ами Матюз? Той замесен ли е в убийството на Холи? Нали за това намекваш? Че Нала и Диди имат нещо общо с убийството на Холи?

— Да. Не зная обаче дали и Арт е участвал — гласът му бе спаднал до хриплив шепот. Той се разплака и прехапа долната си устна. — Кълна се, че съм виновен само за това, че помогнах на Нала да… я пренесе до автомобила…

Лорийн го остави да поплаче, за да се успокои.

— Когато я пренасяхте, тя вече беше ли обезобразена с чука? — Подаде му снимка на трупа.

— Не! — Лайл се изопна на стола. — Когато отидох у тях, главата й беше покрита с найлонов плик. Не видях лицето й. След като я оставихме в багажника, аз се прибрах вкъщи.

Той спря да подсмърча. Изглеждаше успокоен и примирен. Лорийн започна да събира записките си. Той я погледна и тъжно се усмихна.

— Знаеш ли, аз наистина обичах Нала. Щяхме да се оженим в Лае Вегас. Затова исках да й помогна, само заради това. Нищо лошо не съм направил.

— Сега ще искат да подпишеш показанията, Крейг. — Тя тръгна към вратата. — Бъди разумен и кажи всичко, което знаеш, точно така, както го разказа на мен. Не й позволявай да се измъкне.

Бикърстаф не я поздрави. Грабна записките от ръцете й и тръгна с хората си към Крейг Лайл. Разпитът трябваше да започне веднага. Лорийн седна в неговия кабинет и подпря с ръце главата си. Беше изчерпана. Гадеше й се. Брад Торнбърн… Нима и той бе замесен в убийствата? Пулсираща болка разкъсваше мозъка й. Възможно ли беше да се е преструвал толкова умело, когато в същото време е знаел много повече?

— Какво ще правиш с Брад Торнбърн? — попита тя влезлия Бикърстаф.

— Ще го доведем от Франция. — Той се поколеба за миг и се наведе над нея. — Мислиш ли, че това лъскаво копеле също е замесено?

— Не зная.

— Искаш да кажеш, че в това дело има неща, които не знаеш? Не вярвам — усмихна се той.

— Мислех, че няма нищо общо.

— Скоро ще разберем и това.

Идваше ред на Нала. Бикърстаф беше в стихията си. Раздаваше нареждания наляво и надясно, говореше без да спре. Лорийн чакаше в кабинета му и мислеше за Брад.

Изведоха Нала от килията. Тя се дърпаше, плюеше, риташе и пищеше, че иска да доведат адвоката й. Трябваше да я влачат до стаята за разпити. Лорийн я наблюдаваше от съседното помещение през еднопосочното стъкло. Нала отказа да говори в отсъствието на адвоката си.

Той беше обаче зает с разпита на Лайл, който, вече под клетва, даваше показания в друга стая. Разказа за участието си в рекета и описа как Нала бе убила Диди. За убийството на Холи не знаеше нищо. Бикърстаф изчака Лайл да подпише показанията, преди да премине към разпита на Нала. По закон тя имаше право предварително да се консултира с адвоката си, който щеше да остане и по време на разпита. Агентът настоя Лорийн да присъства и да вземе участие в самия разпит. Цялата сграда бръмчеше като кошер заради новото развитие на делото. Всички се надпреварваха да помагат на Бикърстаф. Каквото и да поискаше, веднага му беше доставяно.

Нала беше готова. След като прочете предявените й обвинения, тя най-после утихна, може би защото разбра, че няма да излезе от ареста. Оправи грима и прическата си. Устните й грееха с тъмночервен оттенък.

Бикърстаф влезе с двама униформени полицаи и стенограф. След тях влезе Лорийн. Нала бавно се обърна и я измери с поглед.

— Подцених те! — засмя се тя с вид на човек, който е поласкан от вниманието на толкова много хора. Адвокатът й изчака, докато всички седнат. Касетофонът бе включен, стенографът чакаше с ръце върху листа.

Нала бе обвинена в две различни престъпления — изнудване и убийство. Заяви, че рожденото й име е Найджъл Симънс. Веднага след това адвокатът й се обърна към Бикърстаф:

— Моята клиентка категорично отрича каквото и да е свое участие в престъпленията, за които е обвинена, и ще се възползва от правото си да не говори. Тя е запозната с някои твърдения на Крейг Лайл, целящи да доложат, че тя е виновна, но отрича каквото и да е свое участие в престъпленията. Готова е да застане пред съда и да докаже, че извършителят на тези престъпления е споменатият Крейг Лайл, ако това е необходимо.