Линда Лаплант - Изкупление

— Добре. Няма смисъл. Все едно ще разберете всичко. Тя падна и си удари главата на ръба на стъклената масичка. Крейг изпадна в паника, защото пулсът й не се напипваше. Мислехме, че е умряла, и не знаехме какво ще стане с.

— С рекета ли? За това се разтревожихте, нали?

— Всичко отиваше по дяволите. Подозирахме, че Янклоу върши всички тези убийства, защото беше наистина един побъркан ебач. Винаги плащаше, сякаш на майтап. Никога не се пазареше. Плащаше си най-редовно всеки месец, като часовник. Арт обаче взе да става алчен. Постоянно го натискаше за още. Най-гадното беше, че ние го изнудвахме заради онези снимки в женските дрехи, а той постоянно искаше да се снима още и още. Всички подозирахме, че един ден ще полудее окончателно. Може би затова Арт искаше все повече и повече. Знаел е, че един ден Янклоу съвсем ще откачи и кранчето ще спре.

— Защо мислехте, че той върши онези убийства?

— Арт разбра. Не зная как. — Нала беше уморена и се облегна на лакътя си. — Той имаше силна интуиция. Вместо обаче да се оттегли постепенно, той, напротив, започна да иска все повече. Ние бяхме против. Имахме пари, оправяхме се. Точно тогава той отвори галерията. Не зная защо беше станал толкова алчен. Освен Янклоу вземахме пари и от другия бизнес — фотосеансите. Парите не бяха проблем.

— Как ставаше предаването на парите?

— Една от нас отиваше в сервиза в Санта Моника. Преструвахме се, че избираме коли. Арт караше едно старо бентли, купено от С&А и това ни даваше основание да ползваме сервиза. Когато ходехме там, не се гримирахме или издокарвахме, нищо такова… Отивахме облечени като мъже.

— Как беше въвлечен Хейстингс? — попита Лорийн.

— Един ден Арт и Диди го видели в гаража. Тя веднага го познала, защото го е гримирала. Арт много се уплаши. После се оказа, че Крейг снима Хейстингс. Един вид, беше ни взел бизнеса, но работел само с Хейстингс. Крейг е такъв простак. Не може да си намери един богат клиент. Арт беше бесен, защото имаше опасност всичко да излезе на бял свят. Най-много го плашеше това, че Янклоу и Хейстингс се познаваха и можеха да съберат две и две.

— Но Янклоу ви е разпознал и в мъжки дрехи, нали?

— Може би — сви рамене тя. — Така или иначе, не ни издаде на полицията. Както казах, изглежда се беше примирил и приемаше рекета като наказание. Както и да е, двете с Диди решихме да се оттеглим. Арт вече беше натрупал цяло състояние.

— Доколкото разбирам, Янклоу и Хейстингс са разговаряли за това, че и двамата са жертва на едни и същи изнудвачи?

— Не зная — въздъхна Нала, — но когато намериха Хейстингс в багажника, ние двете щяхме да се побъркаме. Уплашихме се не на шега. Точно тогава Янклоу дойде и каза, че иска Арт да го „покрие“, да излъже, че в определен ден двамата са били някъде заедно. Стана ясно, че е сгазил лука, и това още повече ни изплаши.

— Помниш ли за кой ден ставаше дума?

— Май беше петнайсети. Не съм сигурна. — Отново се разплака и изтри бузата си с опакото на ръката. — Каза, че щял да плати добре на Арт, ако го „покрие“. Не можел да плати с пари и му даде кутийка с бижута. Каза, че само това му е останало вече.

— Продадохте ли ги?

— Преди използвахме Къртис. Той не знаеше откъде ги получаваме и никога не питаше. — Нала се изсекна и продължи: — Дал обаче един от пръстените на Холи. Тя беше толкова горда с него. Носеше го постоянно и го показваше на всички. Къртис й казал, че й го дава като годежен пръстен. Пръстенът имаше голям топаз, обрамчен с брилянти. Една нощ някакъв клиент я качил в колата си и я откарал вкъщи. Попитал я откъде има този пръстен, защото майка му имала същия.

— Как се е казвал?

— Оказал се братът на Янклоу, Брад Торнбърн. Както и да е, Холи веднага съобразила каква е работата. Започна да ни разпитва откъде вземаме бижутата, които Къртис пласира. Една вечер ни разказа случката с пръстена, ние казахме на Арт и той се побърка. Страхуваше се, че ако Къртис надуши, ще иска да дели с него. Можеше да се заяде и да ни вкара в беля.

Лорийн запали две цигари и подаде едната на Нала.

— Трябваше да предприемем нещо. Този пръстен можеше да ни натика всичките в затвора. Холи се хвалеше с него на път и под път. Къртис, разбира се, никога нямаше да се ожени за нея. Той си имаше жена и деца. — Тя дръпна няколко пъти от цигарата. — Налагаше се да се отървем от Холи. Подразбрахме, че не е казала на Къртис за Брад Торнбърн. Една нощ, докато работехме в галерията с Арт, решихме как да го направим. Диди се преоблече като мъж. Наехме кола и Диди излезе с нея, а аз застанах на обичайното си място. — Тя отново захлипа. Подадоха й чиста носна кърпа. — Ами… Холи си беше такава… Като види прилична кола, и веднага хуква пред другите. Когато Диди спря от другата страна и се престори, че уж й маха с ръка, тя така се втурна, че аз едвам я настигнах. Влязох и седнах на задната седалка. Разбира се, Холи ни позна и се развика още щом потеглихме. Искахме само да вземем пръстена. Предупредихме я, че трябва да го свали, но тя се държеше като подивяла котка. Дори не се отдалечихме кой знае колко. Впрочем беше невъзможно, защото тя пищеше с цяло гърло и се мяташе из колата. Мисля, че първо Диди я удари, след това аз. Никога не сме искали да… Не искахме да й причиним никакво зло, а само… Тя изведнъж се отпусна като парцалена кукла. Уплашихме се. Скрихме я в багажника. Диди трябваше да остави някъде колата и да се върне при мен на улицата. Аз се върнах в моя район, за да си осигуря алиби. Казах, че Диди е със свой редовен клиент, а аз търся Къртис.