Линда Лаплант - Изкупление

— Разбирам какво се мъчиш да постигнеш. — Нала огледа всички присъстващи. — Повече няма да чуете от мен и една думичка.

Тя седна и придърпа полата си.

— Не е нужно, Нала. — Лорийн пристъпи встрани и се облегна на стената. — Ние знаем всичко. Знаем как си се опитала да издърпаш пръстена от пръста й, дори си я заплашила, че ще го отрежеш. Диди обаче не искала да се раздели с него. Пратила те е по дяволите и тогава ти си я ударила с всичката си мъжка сила. Защото ти си мъж, Нала. Никакво боядисване, никакви перуки и минижупи не могат да скрият факта, че си един як, космат мъж, господин Симънс. А Диди беше наистина красива. Беше женствена…

— Кажете й да спре! — Нала смушка с лакът адвоката си. — Това е незаконно. Искам да си тръгна.

— Обяснете на клиентката си — Бикърстаф го погледна спокойно, но категорично, — че няма да излезе скоро оттук.

— Всички сте мижитурки! В нищо не можете да ме обвините. В нищо, освен приказките на онзи сводник Лайл, а те са пълни лайна и нищо повече.

— Тогава защо ти не ни обясниш какво всъщност е станало? — тихо попита агентът.

— А не искаш ли нещо друго, смотан задник такъв! Няма да ви кажа и думичка. Зная си правата. Не съм длъжна да говоря, защото всичко, с което разполагате, са приказките на онзи тъпак. Неговите показания срещу моите! Ха! Докато не сключим споразумение и не гарантирате, че ще ме призовете като свидетелка на обвинението, няма да ви кажа нищо!

Лорийн слушаше изправена до стената.

— Кажи защо уби Холи?

— Не съм я докосвала! — изкрещя Нала. — Не съм докосвала и Диди! Вие нямате никакви улики срещу мен! Янклоу ги е убил, както и останалите. Всички вестници пишат за това. Янклоу ги е убил. Аз нямам нищо общо с никакви убийства!

— Той не е убил нито Холи, нито Диди!

— Той ги е убил! Той е куку, всички знаят! Толкова е смахнат, че даже няма да го съдят! Нима не си в течение на тъй нареченото си разследване? Зная какво сте направили. Затворили сте бедният Арт в килията и сте го убили. После дадохте голяма пресконференция. Ние, видите ли, хванахме убиеца! Трънки! Лъжа! Мога ли да запитам кой носи отговорност за смъртта му? Кой ще отговаря пред съда? Арт бе невинен! Аз съм невинна! — Отново огледа присъстващите, но тъй като никой не реагираше, се обърна към Лорийн със заканително насочен пръст. — Ще раздухам във вестниците коя е вашата госпожа Пейдж и какво сте правили с мен в тази стая. Янклоу е признал всичко. Той е луд, извратен маниак…

— Като тебе — тихо подметна Лорийн.

— Махнете я оттук или ще…

— Какво, Нала? Ще ме убиеш, както уби Холи?

— Това не е честно. Защо й позволяват да ме предизвиква? Тя ме предизвиква, за да си изпусна нервите. Повече няма да кажа нищо! Ако имате улики срещу мен, предявете ги, обвинете ме и ме арестувайте! Хайде, започвайте!

Бикърстаф погледна часовника си. Наближаваше девет и половина. Той предложи да прекъснат разпита и да продължат на следващата сутрин.

— Значи мога да си отида?

— Ще останете в ареста за по-нататъшното разследване.

— Но вие не сте предявили никакво обвинение срещу мен! Могат ли да ме задържат? — обърна се тя към адвоката си.

— Да.

— Копелета! — просъска през зъби Нала.

— Много копелета ще срещнеш. Найджъл! — тихо каза Лорийн. — Колко души ще има в килията й? Трима или четирима? — обърна се тя към агента, но не получи отговор.

— Искам да бъда в женска килия!

— Невъзможно — категорично заяви Бикърстаф и се обърна към адвоката й. — Моля, обяснете на клиентката си, че след като в акта й за раждане е казано, че е от мъжки пол, не можем да я сложим в женското крило.

За пръв път от началото на разпита Нала се изплаши.

— Но… аз съм жена! — Хвана ръката на адвоката. — Не им позволявайте да постъпят така с мен.

Той й прошепна нещо. Тя погледна Бикърстаф, после Лорийн и силно удари с юмрук по масата.

— Кучка! Ти си причината! Знаеш какво ще направят с мен онези животни!

— Тогава говори, Нала — намеси се един от присъстващите полицаи. — Кажи ни истината за Холи.

— Млъкни, задник!

— Кажи истината, Нала. Стана случайно, нали? Никога не си искала да убиеш Диди. Беше най-близката ти приятелка. Зная колко близки бяхте. — Лорийн видя как думите й промениха позата и изражението на Нала. В този момент тя загуби битката.

— Да, наистина бяхме близки — въздъхна тя и извърна глава. В стаята беше тихо, сякаш всички усещаха, че развръзката приближава. Нала погледна към тавана. Очите й плуваха в сълзи. Издуха носа си и започна да си играе с кърпичката. Лорийн тихо приседна на стола си.