Линда Лаплант - Изкупление

Известно време Брад я наблюдава отдалеч. Всичко по нея и около нея бе изискано и скъпо — перуката, изкуствените мигли, бледата напудрена кожа, силно опъната върху скулите й.

Вследствие на многобройните пластични операции чертите й изглеждаха сюрреалистични. От разстояние приличаше на трийсетгодишна и само от непосредствена близост човек можеше да забележи опънатата застаряваща кожа. Той тихо я повика, наведе се към нея, но както винаги тя се извърна, за да избегне целувката.

— Внимавай да не ми разрошиш косата, скъпи! Притегли един стол и седна. Госпожа Торнбърн затвори списанието и го подаде на Брад с жест, който го накара да се почувства като лакей.

— Как си?

— Ужасно! Как очакваш да бъда? — Плътно начервените й устни се разтегнаха в неискрена усмивка, разкривайки големите, неестествено бели зъби. — Чух, че си обявил къщата за продан. Винаги съм я ненавиждала. Дали ще вземем добри пари за нея?

— Надявам се.

— Къде ще живееш?

— В Южна Франция.

— Обожавам Кан! Вече не е това, което беше едно време. Баща ти често ме водеше там, но при всяко посещение имахме проблеми с прислужниците, вероятно защото той ги чукаше безразборно.

Брад се усмихна на изражението, с което тя произнесе „чукаше“. Явно искаше да го шокира, без да знае, че той беше свикнал с тази дума. Майка му можеше да псува така, че да засрами всеки моряк. Той усети нещо, подобно на прилив на нежност към нея и това го учуди. Тя посочи градините под прозореца.

— Ще слагат нов бордюр и фонтан. Надявам се да не е във формата на пикаещо момченце. Мразя тези статуи с жалките каменни пенисчета, от които тече вода. Чудя се защо толкова хора ги търпят. Пенис, изпускащ вода! Отвратително! Особено ако не е обрязан. Навремето взех всички мерки да те обрежа. Това прави мъжа много по-привлекателен и удоволствието е по-голямо, особено при орална любов.

Тя се изсмя и постави ръка на устата си като палава ученичка. Брилянтите на пръстените й проблеснаха на слънцето.

— Помниш ли онзи пръстен с топаз? Голям, с диаманти и платинена халка — попита тихо той.

— Трудно ще го забравя. Баща ти винаги ми подаряваше нещо екстравагантно, когато съгрешеше. Колкото по-скъпо беше бижуто, толкова по-голяма беше вероятността тази, която е чукал, да е моя близка приятелка. Топазът беше качествен, а диамантите, да, леко розовееха. Висок карат! Защо питаш за него?

— Ей така, без причина.

— О, мили мой, винаги има причина. Предполагам, че е едно от нещата, които Стивън е продал, откраднал или както там наричат това, което е направил. Да, пръстенът наистина беше много красив, но прекалено пищен за моя вкус.

— Защо е ходел с толкова много жени? Баща ми… Винаги ми е било странно. Двамата навярно сте се обичали едно време.

— Любовта никога не дойде при нас, скъпи. — Тя се извърна и го погледна. Дори и на осемдесет години, очите й бяха все така лазурносини. Брад понечи да я хване за ръката, но тя я вдигна и махна на един от обитателите с величието на кралица. — Баща ти ме мразеше и постоянно се опитваше да ме оскърби, защото го намирах твърде непривлекателен. Омъжих се за парите му. Впрочем аз му казах това, но той, изглежда, не ми повярва.

— Наистина ли се омъжи заради парите му?

— А ти как мислиш? — Очите й проблеснаха със синята студенина на лед.

— Не зная, пък и трябва да тръгвам. — Той стана. Майка му отново махна на някого и измърмори, че наближава време за чай. — Ще пишеш ли на Стивън?

— За мен той е мъртъв. Нямам сили да му пиша или да говоря с него. Ах, да, промених завещанието си. Оставям всичко на теб.

— Ще ти пиша веднага щом се установя. Можеш да ми дойдеш на гости. — Той леко докосна рамото й.

— Ще бъде прекрасно, мили!

И двамата знаеха, че другият лъже и че никога вече няма да се видят. В ясните й очи нямаше неприязън. Тя протегна ръка и Брад я целуна. Нежният парфюм с аромат на цветя за миг го върна в детството, когато копнееше тази жена да го прегърне и да го целуне. Това чувство отново се пробуди в него. Стоеше и сякаш очакваше някакъв знак, който да му покаже, че го обича, че мисли за него. Но тя оттегли ръката си. Посещението завърши.

Преди да излезе, Брад се обърна да я погледне още веднъж, надявайки се, че тя все още го следи с поглед. Госпожа Торнбърн обаче вече беше потънала в журнала си и тъкмо слагаше жълта лепенка на някаква нощница от кремава коприна, облечена от тъмноока манекенка.

Боже мой, сигурно от трийсет години не беше обличала нощница. И може би от толкова не беше плакала. Сълзите разваляха грима, подуваха очите и носа. Бяха потребни години тренировки, за да се отучи да плаче. Спомни си последния път, когато бе плакала до пълно изтощение. Бе заварила мъжа си в леглото с най-добрата си приятелка. Голи, впити един в друг, те издаваха сладострастни стонове. Тя никога не бе изпитвала оргазъм и не знаеше какво е това. Бе фригидна. Мъжът й не случайно я наричаше „ледената лейди“. Само малкият Стивън бе успял да докосне сърцето й. Само той знаеше как да я обича, сякаш интуитивно усещаше страха й от правенето на любов. Знаеше как да я целува, без да я потупва или опипва. Само Стивън разбираше колко е нежна и деликатна. А сега и той я беше предал. Оказа се брутален като всеки мъж, когото бе виждала в живота си. Седнала в инвалидната количка като в капан, тя си спомни слабото му, почти розово тяло, сладките му целувки, идеално обрязания му пенис. Тя обичаше да го целува и после да разтрива спермата по кожата си. Далеч по-ефикасно от всички скъпи кремове! Колко пъти бяха обсъждали лечебните й свойства, легнали голи един до друг в горещия въздух на спалнята й. Никога не бе вярвала, че в това има нещо греховно, напротив! Беше съвсем естествено. Не носеше никаква вина за това, което той бе направил години по-късно. Жените са били уличници като онези, които мъжът й влачеше вкъщи. В ума й изплува някаква стара песничка, която някога бе пяла заедно с останалите момичета в хора на кабарето: