Линда Лаплант - Изкупление

Лорийн седна на задната седалка в патрулната кола. Той затвори вратата и седна зад волана.

— И двамата твърдят, че си била мъртвопияна.

— Те изляха в гърлото ми една бутилка водка, така че сигурно съм била.

— Сега добре ли си?

— Само малко ме тресе.

— Трябваше да ми кажеш какво възнамеряваш да предприемеш и най-вече защо. Опитай се да ми обясниш всичко, преди да влезем в полицията.

— Не бях сигурна — въздъхна Лорийн. — Предполагах, че Нала е замесена, но не й за Лайл.

— Пекох ги на бавен огън — Ед потегли, — но и двамата твърдо се придържаха към теорията си. Отишли в Лае Вегас, за да се оженят или най-малко да организират някаква церемония.

Били наели свещеник и прочие. Не знаели нищо за смъртта на Холи и Дейвид Бъроуз. Знаят, че Янклоу е признал за тези две убийства. Твърдят, че вече си била пияна, когато си отишла у тях. Предложили, ако се нуждаеш от тях, да се върнат след церемонията и да ти помогнат. Настъпи мълчание.

— Как смяташ да излезеш от това положение?

— Може би трябва да говоря първо с Лайл. — Лорийн копнееше за водка. Не смееше даже да запали цигара, защото ръцете й трепереха. — Искам да го пречупя. Мисля, че не е участвал в нито едно от убийствата, но Нала го държи изкъсо. Вероятно го е заплашвала с нещо. Затова искам да говоря първо с него.

Бикърстаф бе неспокоен. Умът му щракаше като часовник. Все още не разбираше какво иска да каже тя.

— Свързано е с бижутата на госпожа Торнбърн — добави Лорийн. — Искам отново да видя списъка със скъпоценностите на Янклоу и посмъртната снимка на Дейвид Бъроуз в моргата.

Докато вървяха към кабинета му, Бикърстаф нареди Лайл да бъде въведен в една от малките стаи за разпит с прозорец за еднопосочно виждане.

Лайл седеше като на тръни. Лицето му бе каменно, а устните — свити в тънка линия. Ръцете му лежаха върху масата с длани надолу. Той постоянно искаше да доведат адвоката му. Огледа страхливо малката стая без прозорци и едва тогава забеляза тъмното стъкло на една от стените.

— Искаш ли да влезеш при него? — попита Бикърстаф.

— Нека още малко да се поизпоти. — Тя усещаше как напрежението и страхът я напускат. — Искам чаша вода, някаква папка, която да прилича на досие, или нещо такова, фотоси на избитите жени, бележник и химикал. Задръж адвоката му колкото се може по-дълго.

Агентът погледна часовника си. Лорийн четеше списъка с бижутата на Янклоу. От време на време хвърляше един поглед към Лайл. Той нервно прокарваше пръсти под яката си, ту свиваше в юмруци, ту разпускаше ръцете си и нервно се оглеждаше. От време на време кръстосваше крака и токовете му потракваха по пода.

След десет минути й донесоха всичко, което бе поискала. Тя провери дали цигарите са в джоба й. Вече не трепереше. Беше почти готова.

— Някой да внесе чаша вода, но да не говори с Лайл, дори онзи да го провокира.

След малко един полицай влезе и остави на масата кана с вода. Лайл попита колко ще го държат тук, но полицаят дори не го погледна. Лорийн кимна на Бикърстаф.

— Готова съм.

— Късмет! — тихо каза той, но тя не се обърна.

Когато влезе, Лайл се обърна настрана, за да прикрие изненадата си. Тя не му обърна никакво внимание, а започна задълбочено да подрежда на масата цигарите, химикала и бележника. После отвори фалшивата папка и се престори, че уж чете нещо. Той се закашля и забарабани нервно с крак. Лорийн извади снимките на Холи и ги нареди на масата.

— Крейг, погледни тези снимки, ако обичаш.

Фотографът се извърна.

— Само на седемнадесет години. Красиво дете. Погледни! Някой я е удрял с чук, Крейг. Носът й е смачкан, а очите — избити. Кухините са пълни със съсирена кръв. Устата й зее с избити предни зъби. Що за лудост е това, Крейг?

Той не откъсваше очи от отсрещната стена.

— Постоянно им повтарям, че ти не си способен да направиш това, но те не вярват и знаеш ли защо? Защото…

— Аз не съм го направил. Невинен съм.

— Зная, че не си убивал. Единственото, за което могат да те обвинят, е изнудването…

— Убиецът е Янклоу. Той сам е признал това. Защо не ме оставиш на мира? Искам да извикат адвоката ми.

— Той ще дойде след малко. В момента урежда освобождаването на Нала. Надявам се, че сте се разбрали как да делите парите, защото тя…

— Не ти вярвам — глухо каза Лайл.

— Не вярваш в какво? Че я пускат? — Лорийн вдигна папката. Бикърстаф закри лицето си с ръце. Тя наистина прекаляваше. — Това са нейните показания. Можеш да ги прочетеш, ако искаш. Ти обаче няма да бъдеш освободен, Крейг. Нала твърди, че ти си убил момичето и Дейвид Бъроуз.