Линда Лаплант - Изкупление

Залитна и отново седна на леглото. Роузи не знаеше да вярва или не.

— Вече нищо не можеш да направиш. Те заминаха.

— По дяволите! — Лорийн взе торбата с леда и я притисна към лицето си. — Видя ли ги?

Роузи кимна и наля още една чаша кафе.

— Изпий още малко кафе и колкото можеш повече вода. Трябва да пиеш вода!

— Моля те — каза Лорийн между две глътки — иди в спалнята и виж дали из боклуците им не се търкаля нещо, от което можем да разберем къде отиват.

Роузи огледа мръсната кухня, но не откри нищо. В спалнята обаче съзря малко кошче за боклук до тоалетката. Изсипа съдържанието му върху някакъв вестник, захвърлен на пода, но след като не намери нищо освен използвани памучни тампони, напоени с тоалетно мляко, тя ги сгъна във вестника с намерение да ги хвърли обратно в кошчето. В този момент вниманието й бе привлечено от разписанието на самолетите, по което някой бе направил отметки с химикал.

— Ето! Хванахме ги!

Тя се втурна в стаята при Лорийн, която без дори да се замисли каза:

— Обади се на всички аерогари, които Нала е отметнала, и попитай, дали някой си господин Лайл се е качил на самолета днес следобед.

— Няма да ми кажат. Нали знаеш, че не дават такава информация по телефона?

— О, моля те, измиеш нещо. Кажи, че е спешно, че уж децата му са болни или нещо такова. Трябва да разберем за къде са отлетели.

Лорийн стана и като се подпираше на стената, закрета към банята. Празната бутилка се търкаляше в мивката. Приведена, тя жадно изпи последната капка и отново започна да повръща. Когато вдигна поглед към огледалото, отсреща я гледаше посивялото, потно лице на някогашната Лорийн, със зачервени очи и подпухнали устни.

— Две места, резервирани от господин Лайл за Лас Вегас — извика от стаята Роузи и затвори телефона. — Сега какво?

— С такси ли заминаха? — Затвори очи и се опита да се изправи.

— Не, с кола. Видях ги. Какво да правя сега?

— Обади се на Бикърстаф. Кажи му, че си мой съдружник. Че става въпрос за убийството на Холи и Диди. Разбра ли?

Роузи отново хвана слушалката. Лорийн излезе от банята и рухна на пода.

Ед Бикърстаф бе озадачен. Информацията не звучеше много достоверно. Лорийн не бе споменавала, че има съдружничка. След кратък размисъл реши, че няма да загуби нищо, ако изпрати агенти до Лае Вегас да арестуват Крейг Лайл и неговата приятелка. Той поиска заповед за обиск и изпрати няколко души да претърсят студиото на Лайл. Преди да излезе, му съобщиха дългоочакваната вест — Стивън Янклоу щеше да бъде обвинен в извършване на седем убийства, но умственото му състояние не позволявало да бъде изправен пред съд, тъй като по мнението на осем лекари и четири психиатри бил невменяем. Решено било, че ще бъде изпратен в психиатрична клиника до живот, без право на излизане. Госпожа Торнбърн така и не направила опит да се свърже с него, а Брад Торнбърн поддържал връзка с брат си косвено, чрез адвокатите.

Бикърстаф разбираше, че след тази новина един евентуален арест на Нала и Лайл само би издигнал престижа на ФБР. Така обществото щеше да разбере, че „костюмите“ не се задоволяват с това да приключат един случай, а търсят истината за всяко престъпление, Той поиска среща с шефа. Основният му мотив бе, че арестът на Лайл ще хвърли допълнителна светлина върху механизма на престъпленията, които Янклоу бе извършил. Можело да се окаже, че Арт Матюз го е подстрекавал да убие Холи и Диди. Звучеше добре и Бикърстаф замълча, доволен от себе си.

— Кой е информаторът, Ед? Защо досега не си обсъдил този вариант с никого от отдела?

— Лорийн Пейдж — изчерви се той.

— Какво? Моли се работата да се окаже толкова проста и ясна, както записът в къщата на Янклоу. Мислиш ли, че тя знае още нещо за това дело?

— Щом разбера нещо ново, веднага ще ви информирам.

— Значи оставаш тук и продължаваш работата?

— Разбира се. Разследването още не е приключило.

— Сигурен ли си, че не се опитващ просто да замажеш гафа с убийството на Арт Матюз?

— Опитвам се да си върша работата. — Той запази спокойствие въпреки очевидната провокация. — Нямам намерение да замазвам каквото и да било. Искам да проверя всички доказателства, до които можем да се доберем.

— Колко ти поиска Пейдж?

— Нито цент — усмихна се насила агентът.

Внимателно затвори вратата след себе си и закрачи умислен по коридора. Ако Лорийн докажеше, че Арт Матюз има пръст в убийствата и не е бил арестуван по погрешка, пет хиляди бяха нищо в сравнение със славата, която щеше да спечели ФБР.