Морис Льоблан - Принцът Жерико

Стискаше с всичка сила юмруци и повтаряше настойчиво:

— Трябва… Трябва… По-рано можех да живея, без да знам кой съм… Не мога повече, откакто имам надежда да преоткрия себе си… Мисля само затова… Искам да проникна в тъмнината… Има проблясъци, които долавям… и искам те да осветят пътя ми и да ме водят.

Странно същество! Натали сега го разбираше по-добре. Противоречията и задръжките му придобиваха по-ясен смисъл. В действителност той преследваше само възстановяването на това, което вече не беше. Той би вървял неуморно по пътеката на спомените, докато преоткрие съществото, което е бил някога.

След дълго съзерцание Елен Рок заключи:

— Виждам само един пункт, чрез който би могла да се реши загадката. Как фермерката Анита е научила тази история и защо тя, изглежда, й придава толкова голямо значение? Тя е посочила майор Бонифас. Но не можем ли да предположим, че Бонифас е имал съучастник в областта и че този съучастник се е доверил на жената?

Колкото повече Елен Рок развиваше хипотезата си, толкова повече се убеждаваше в логиката и достоверността й. Той уточни: „Какъв живот е водила вдовицата Анита? Знаят ли се връзките й?“

— Доста — потвърди Паскарела.

— Включително в месеците преди смъртта й?

Тя отговори:

— Носеше се слух навремето, че два или три пъти са виждали у тях през нощта един човек, когото не поздравявала: при среща в селото… грък на име Зафирос, между другото с много лоша репутация.

— Какъв е бил занаятът му?

— Работил по малко от всичко — просбописец, лечител, зъболекар, но най-вече водач. Живее в колиба по пътя за храма и примамва чужденци да им го показва.

Елен Рок поклати глава.

— Водач!… Точно сподвижникът който е бил необходим на майор Бонифас, за да се добере до г-н Манолсен! Точно съучастникът, който най-добре е могъл да му помогне да отвлече сестра ти. Бонифас познаваше ли го?

— Мисля, че… Да… да… познаваше го… Спомням си.

Елен Рок изглеждаше доволен. Събитията се навързваха едно с друго и доказваха правилността на предположението му. Зафирос, любовник на Анита и почти предаден от нея… Зафирос, приятел на Бонифас и нает от него… всичко съвпадаше.

— Какъв живот води този Зафирос?

— На пръв поглед съвсем редовен. Почти винаги скита около колибата си в очакване на някакъв клиент или чужденец. Всяка вечер се храни в странноприемницата и пуши цигари до късно през нощта.

Натали, която си спомни за среднощния си нападател, потрепери и попита:

— Брюнет, гладко избръснат, а косите му са намазани с помада с път по средата?

— Точно така.

— Значи сте го забелязала? — каза Елен Рок на Натали.

— Да, вчера като пристигнах. Докато записвах името си в регистъра, той ме наблюдаваше.

— И вие се подписахте? Регистърът беше ли му под ръка?

— Предполагам… съдържателката го извади от един бюфет, където го върна след това.

— Значи този човек знае вашето име?

— Могъл е да го узнае. Но какво значение отдавате на това?

— Същото значение, което му отдавате и вие самата, и само вие, можете да ни осветлите. Какво точно се е случило и защо споменаването на това лице ви смущава в такава степен?

Тя не се поколеба да отговори и го стори с няколко думи.

— Тази нощ някой се вмъкна в моята стая през прозореца, който гледа към вътрешния двор на странноприемницата. Сграбчи ме за гърлото и след като ме ограби, избяга.

— Никого ли не предупредихте? — каза възбудено Елен Рок.

— Не, исках да ви видя преди това, и ето защо дойдох тук в такова състояние на отчаяние. Бях разстроена от този толкова странен обир…

— Какво и взеха?

— Едно старо бижу без стойност — баща ми в навечерието на смъртта си ми го беше изпратил от Палермо в препоръчана пратка. Беше един голям медальон или по-скоро кутийка за реликви, която носех винаги у мен, защото баща ми го беше поискал в писмото, съпровождащо пратката… последният път, когато ми писа.

Елен Рок промълви:

— Този Зафирос очевидно е вашият нападател през тази нощ, госпожице. Като съучастник на Бонифас е бил в течение на цялото приключение и е решил да го обърне в своя полза, когато е узнал, че дъщерята на г-н Манолсен е тук. Що се отнася до някогашната му роля, до причините, накарали го да действа днес, до причината за кражбата и до значението на бижуто, само той може да ни информира.

— Как?

— Ще съумея да го принудя. Главното е той да не е нащрек и да не е изчезнал.