Морис Льоблан - Принцът Жерико

— Но тогава как ще се излекувам?

— Трудно е да се уточни. Но предполагам, че в един или друг ден ще получите нов удар…

— Благодаря ви!

— Говоря за морален удар. Утре, след месец, след година, случайността с някаква сила от емоционален характер може да насочи тока през безжизнените клетки, така както слаб експериментален удар възстановява тиктакането на спрял часовник. И тогава ще узнаем, че сте получил само сътресение.

— Хайде! — пошегува се Елен Рок. — Да се надяваме, че съм само със сътресение, а не съм контузен.

— Убеден съм в това — каза докторът. — Обстоятелствата внезапно ще ви изправят срещу вас самия и ще ви научат изведнъж кой сте бил. Тогава цялото ви минало ще изскочи от сянката. Бих разгледал дори и хипотезата, в случай че бъдете отведен на местата от вашето детство. Емоциите от миналото постепенно ще излизат на бял свят и, чудото неминуемо ще се осъществи.

В това време Форвил беше докарал колата си. Анриет и Жанин го помолиха да ги откара до Сен Рафаел при родителите им, където Натали щеше да прати да ги търсят на другия ден. Но Натали настоя отново:

— Барон Елен Рок, дължите ми третия отговор.

— Чакам, госпожице.

— Защо дойдохте тук? Това е доста любезна визита, чийто мотив обаче ни е неизвестен.

— Правилно, госпожице, не дойдох да говоря за себе си, както го сторих с благосклонност, нито да върна на госпожица Жанин кораловата огърлица, която открих закачена на един храст, послужил ми при изкачването до тази тераса, нито да спася госпожица Анриет от ухапване на несъществуваща пчела, нито да отгатна, че в джоба на г-н Форвил се намира снимката, която почти пред мен му връчи красивата дама, съпровождаща го в театъра. Но все пак… Позволявате ли да обясня? Само няколко думи…

Отново всички го обградиха.

— Тази сутрин бях отишъл да се поразходя до Ница с моторния си катер. Бях седнал в градската градина, когато чух от другата страна на храста, който ме прикриваше, двама испанци от простолюдието, може би матроси, да си говорят на тих глас. Имам остър слух…

— И говорите испански? — учуди се Максим.

— Достатъчно, за да разбера, че тези лица са членове на банда, която трябва тази вечер да ограби една крайбрежна вила.

Максим заяви категорично:

— Бандата на Жерико, без съмнение!

— Бих се съгласил с удоволствие, макар че не съм доловил нищо категорично по този повод. Но в осем и половина те трябва да се съберат в подножието на споменатата вила, която, изглежда, се вижда от морето и е на върха на стръмен бряг. Едно изсвирване, подадено в този точен час от близък хълм, ще ги предупреди, че всичко е наред. Пет минути по-късно ще има второ изсвирване. Тогава ще започне атаката.

— И това е всичко? — присмя се Форвил.

— Точно така. За нещастие тези двама здравеняци — изчезнаха и можах единствено да науча, че двама мъже с подобно на тяхното описание са взели влака за Кан и по този начин се доближават до. Естерел, където по време на моите разходки забелязах специфичното разположение на вила „Мирадор“. Дали не искат да оберат тази вила? За всеки случай взех моторния си катер и ето ме тук.

— Наистина, наистина — провикна се Максим, — „Мирадор“ е целта на тяхната експедиция. Не може да се отрече толкова очевидно нещо.

Натали и сестрите Годуен мълчаха. Форвил продължи да се подиграва.

— Види ми се смътно като данни, и е напълно възможно…

— Страховете ми да са напразни — каза Елен Рок. — Такова е моето мнение. Но все пак, поради прекалена предпазливост пожелах да дойда и да си дам сметка дали този отвесен бряг може да бъде изкачен при нужда. Трудно е, но както сами виждате, възможно.

Той взе отново фуражката си, поклони се и като човек, изпълнил задачата си, се отправи към парапета.

— Но нали не си отивате, господине? — каза Натали.

— Бога ми, госпожице…

— И по същия път ли?

— Лодката ми е съвсем наблизо оттук и…

— Моля ви, има друга пътека, и ние с Максим ще ви изпратим…

Докторът предложи:

— Ако съществува и най-малка опасност за вас, Натали, ние с Форвил бихме могли да тръгнем и утре.

— Действително — каза Форвил, — но би било детинско да се взема тази история на сериозно.

Двете сестри настояха:

— Не ви ли е страх, Натали?

— Страх от какво? — извика тя през смях. — Но вие сте невъзможни. Побързайте. Слънцето вече залязва.

Форвил погледна барон Елен Рок. Този човек му беше силно антипатичен. Той се опита да придърпа Натали настрана и да я предупреди. Но тя не се хвана на уловката му и ги подтикна всички към градината, където колата на Форвил ги очакваше.