Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Докато чакаха, трима младежи, чиито фигури и бледо маслинени кожи с правилни черти им придаваха латинска външност, изтичаха откъм предпазващата сянка на верандата да ги посрещнат. Единият носеше огромен виолетов чадър от тежка коприна със златни ресни, които бяха толкова големи, че явно го затрудняваха. Другият държеше инструмент, подобен на кравешка опашка с инкрустирана със злато и слонова кост дръжка, докато третият носеше огромен кози мех, отрупан с ярко полирани месингови чаши, окачени на верига на врата му. Те заобиколиха шанго, поклониха се ниско, щракнаха с пръсти и запищяха с пронизителни гласове, докато заемаха местата си. Единият застана зад него, накланяйки огромния чадър така, че да засени лицето му. Вторият се залови да разпъжда мухите с кравешката опашка, а третият коленичи и му поднесе вода от козия мех. При една дума на шанго те замръзнаха на местата си. Вместо да се помръдне, шанго кимна на Рори да го приближи и застане в сянката на чадъра до него. Макар че Рори имаше съвсем малки познания от наречието хауза, измъкнато от богатия запас на Джеми, той схвана че, това е езикът, на, който говореше шанго, и успя да разбере няколко думи. От тях заключи, че шанго изпраща момчето, разгонващо мухите по някаква задача и не се изненада, когато момчето връчи опашката на виночерпеца, надигна дългата си бяла риза над коленете на голите си крака и хукна по стръмната пътека, сякаш го гонеха хиляда дявола.

Без да дава обяснение защо са спрели, поглеждайки към слънцето, шанго се обърна на североизток и оставайки изправен с преклонена глава и скръстени на гърдите ръце, той зарони монотонната си молитва към Аллах, която Рори разбра. После коленичи на килимчето, което момчето с меха бе донесло, и се наведе така, че главата му докосна земята, и продължи да се моли.

— Ще трябва да го почакаме да свърши молитвата си, — каза Суза на английски на Рори. Потта течеше на бразди изпод шапката му. Рори реши и той да клекне до шанго и падна на колене в праха на двора, ала негърът, без да го поглежда, му кимна да приближи така, че и двамата да коленичат на молитвеното килимче.

Въпреки че Рори не знаеше думите на молитвата, той придружаваше шанго в различните движения и поклони, но докато очите на другия бяха затворени, Рори се възползува да огледа още залетия от слънце двор. Видя, че са направени известни усилия да се поукраси неговата голота. Огромни гирлянди от храсталаци бяха окачени по сградите. Дърво с бледозелени цветове представляваше допълнителен сенчест остров в единия от ъглите, а имаше и няколко екзотични растения или дървета, които Рори не познаваше, но разбра, че са банани, тъй като сред огромните им лъскави листа висяха същите фасулоподобни плодове, каквито бе вкусил сутринта.

Рори се надигна, когато шанго се изправи след молитвите, и се обърна към вратата, където сочеше той. Момчето, което беше изпратил със заръка, се връщаше, придружено от още три. Едното от тях носеше подобен изящен чадър — сега яркочервен, над месинговата си верижка с канчета. Сега те представляваха процесия. Шанго поведе с виолетовия си чадър и момчето, пропъждащо мухите му, от едната му страна, а водочерпецът от другата, последван от Рори под яркочервения чадър, придружен също от водочерпец и разгонвач на мухите. Непредпазван от слънцето, оставен на милостта на разноцветните мухи и без възможността да използува вода, Суза ги следваше, а след него клетият Тим подскачаше на куц крак, колкото може.

Когато наближиха постройката в отдалеченият край на двора, неколцината струпани там роби паднаха ничком на земята, когато Рори и шанго, вече запазени от покрива на верандата, изоставиха чадърите, но все още придружавани от водочерпците и пропъждащите мухите, минаха под хладната сянка на постройката. Тук в зиданата постройка тесните прозорци предпазваха от слънцето, но не и от мухите, така че Рори бе благодарен на момчето, което размахваше опашката. Водата от кожения мех бе леко зеленикава и имаше вкус на топла лой, но беше нещо, с което можеше да си овлажни гърлото. Суза плесна ръце нервно, при което изскочи някаква отпусната чернокожа с бръсната глава, носеща поднос с винени чаши, бутилки порто и мадейра. Суза погледна въпросително шанго, който вдигна пръст в знак на съгласие.

— Само като лекарство — усмихна се той. — Като правоверен не мога да приема вино за пиене, но… — Думите му замряха. Отказвайки чашата вино, която Суза му предложи, той кимна на водочерпеца си да подаде една от месинговите чаши.