Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— Убеден съм, че Кейти няма да има нищо против, ако споделя, че тя имаше любовна връзка.

— Всъщност имам.

Исках да го знае, ако ще и само за протокола.

— Да — каза Дейвид, безкрайно изненадан, — но, вината беше моя. Не бях грижовен съпруг, проявявах сприхавост. Не я обичах и уважавах достатъчно.

— Ами то… случват се такива работи — каза Джийни, която определено предпочиташе да разговаря с въоръжени с ножове дилъри на наркотици, родители на някое неграмотно, сексуално вманиачено извергче.

— Но… аз… Недостатъците си ги разбрах, когато се запознах с моя духовен лечител, и мисля, че вече съм се е променил. Нали така, Кейти?

— О, да, променил си се — произнесох уморено.

— А духовният лечител сега и живее у нас и ние… ние преразглеждаме някои от аспектите в начина ни на живот и… Като се замисля, може би този процес леко е разстроил Том.

— Да, бих казала, че това е едно от възможните обяснения — каза Джийни.

Погледнах към нея, изражението й беше особено. Знаеше го номера с бялото вино.

Почука се на вратата и Том се върна обратно в стаята.

— Свършихте ли? — попита той. — Имам предвид с нещата, които не трябва да слушам? Това, на мама за гаджето, и всичко останало?

Всичко сведохме поглед към пода.

— Седни, Том — каза Джийни.

Том седна в ъгъла на стаята, на стол, който беше в гръб на всички нас, така че се наложи да се обърнем, за да го гледаме. — Разговаряхме за това какво би могло да те накара да направиш тези неща. За това дали нещо не те прави нещастен в училище или вкъщи, или…

— Нямам нищо — внезапно ядосано каза Том.

— В какъв смисъл? — попита го Джийни.

— Нямам нищо. Вкъщи. Непрекъснато ги подарява — кимна той по посока на баща си.

— Ех, Том — въздъхна Дейвид. — Това е глупаво. Та ти имаш толкова много неща. Затова решихме да се отървем от някои от тях.

— Чакай малко. — Изпусках нещо. — Да не би да се опитваш да кажеш, че освен компютъра, има и друго?

— Ъхъ. Цели камари.

— Не бяха цели камари — каза Дейвид, но нетърпението в гласа му го издаде.

— И кога стана това?

— Миналата седмица. Накара ни да извадим всичките си играчки и да отделим половината.

— Защо не ми каза? — Въпросът ми беше адресиран повече към Том, отколкото към Дейвид.

— Каза ни да не ти казваме.

— Защо го слушате? Знаете, че е лунатик.

Джийни се изправи.

— Мисля, че ще е по-добре тези неща да бъдат обсъдени вкьщи — произнесе деликатно тя. — Но като гледам, доста работа ви чака.

Оказа се, че по-голяма част от нещата, които са подарили — пак на женския приют, — бяха боклуци или поне неща, с които вече не играеха. Според Дейвид Моли била тази, която вдигнала летвата — смятала, че подаръците щели да бъдат безсмислени, ако не са наистина хубави играчки, неща, с които двамата обичат да си играят. Така че се договорили (договорка, към която Том, макар и с известна неохота, се присъединил) да подарят по нещо от наистина любимите си играчки. Дал си количката с дистанционно управление и веднага съжалил за това. Значи такова, изглежда, беше сложното психологическо обяснение за престъпния му живот — дал някои неща и след те потърсил компенсация.

Като се върнахме вкъщи, си поговорихме малко с Том и получихме необходимите гаранции по отношение на бъдещото му поведение. Уговорихме също така и подходящо наказание (никаква телевизия за една седмица, никакво Семейство Симсън за един месец). Но не със сина си исках да разговарям.

— Вече нищо не разбирам — казах на Дейвид, когато останахме сами. — Ще се наложи да ми обясниш. Защото не разбирам какво точно се опитваш да постигнеш с всичко това.

— Кое всичко?

— Превръщаш децата ни в изроди. Моля те, не казвай, че всички останали са изроди, моля те, не казвай това, умолявам те! Защото не е така. Не може да е така, освен ако думата „изрод“ не означава това, което винаги е означавала. (Но пък тогава, изродско ли е да не искаш да гледаш Стани богат, когато всички останали го гледат? Изродско ли е да смяташ бигмаковете за негодни за ядене, когато милиони хора почти не се хранят с друго? Ха-ха! Не, не е, защото аз мога да опиша кръг в кръга — и така се пада, че кръгът обхваща всички с конкретния ми пощенски код — и бих поставила себе си в мнозинството, а не в малцинството. От друга страна, само едно мъничко кръгче мога да опиша, което да обхваща хора, които искат да подарят другиму неделния си обяд и детските си играчки и това е кръгчето, което обхваща единствено нашия дом. Ето каква е моята дефиниция за „изрод“. А започва също така прогресивно да се превръща и в дефиницията ми за „самотен“)