Роберт Хюлик - Двамата просяци

Хун кимна.

— Вие, господарю, не само разкрихте тайната на едно коварно убийство, но и спасихте магистрата Луо от брак с една жестока и зла жена.

Съдията се поусмихна:

— Следващия път, когато срещна Луо — каза той, — ще му разкажа този случай. Разбира се, без да споменавам, че зная кой е бил покровителят на госпожица Лян. Палавият ми приятел сигурно е посещавал моя окръг инкогнито. Надявам се, че ще си извлече поука от тази история.

Хун тактично се въздържа от коментари по адрес на лекомисления колега на господаря си. Само добави с доволна усмивка:

— И тъй, всички загадки в този интересен случай са вече разгадани!

Съдията отпи голяма глътка чай. Докато оставяше чашата си на масата, отговори тъжно:

— Не, Хун, не всички.

Реши, че сега е времето да разкаже на Хун и за призрака на покойния просяк, без което убийството би било обикновен нещастен случай. Но точно когато понечи да заговори, в стаята нахълта най-големият му син. Щом видя ядосаното лице на баща си, момчето бързо се поклони и рече:

— Мама каза, че можем да вземем този хубав фенер в спалнята си, господарю.

Когато баща му кимна, детето затегли едно кресло към колоната. Покатери се на високата облегалка, пресегна се нагоре и откачи от стряхата големия фенер от шарена коприна. После скочи на пода, запали с огниво поставената вътре свещ и вдигна фенера високо над главата си, за да го покаже на баща си.

— Правихме го с кака цели два дни, господарю. — гордо каза то. — Затова не искахме Акуей да го повреди. Ние обичаме безсмъртния Ли, той е едно такова миличко грозно старче!

Като посочи рисунката, която децата бяха направили върху фенера, съдията попита:

— А знаете ли историята му? — и когато момчето поклати отрицателно глава, бащата продължи: — Преди много, много години Ли бил приказно красив млад алхимик, който бил изчел всички книги и владеел всички магьоснически изкуства. Можел да отделя душата от тялото си и да се рее на воля между облаците, като оставял празното тяло на земята, а когато се върнел, влизал обратно в него. Веднъж обаче, когато Ли най-безгрижно зарязал тялото си на една нива, стопаните й го намерили. Помислили го за изоставен труп и го заровили в земята. Когато Ли се върнал, видял, че красивото му тяло е изчезнало. Отчаян, той трябвало да влезе в трупа на един стар, грозен и куц просяк издъхнал край пътя… И останал завинаги в неговото тяло. Макар че по-късно успял да изнамери еликсир да безсмъртието, така и не могъл да поправи сторената грешка и се присъединил към Осмината безсмъртни в този вид: Ли с тоягата, безсмъртният просяк…

Момчето остави фенера на пода.

— Не го харесвам повече! — презрително рече то. — Ще кажа на кака, че Ли е бил глупак, който е получил, каквото си е заслужил.

То коленичи, пожела на баща си и Хун лека нощ и изприпка навън.

Съдията погледна след него със снизходителна усмивка. Вдигна фенера, за да духне свещта, и изведнъж застина. Загледа се във високата сянка на безсмъртния просяк, легнала върху варосаната стена. После уж случайно завъртя фенера, като че ли го беше люшнало течението. Призрачната сянка на куция старец се придвижи бавно по стената и изчезна в градината.

Съдията въздъхна дълбоко, духна свещта и постави фенера обратно на пода. После каза бавно на сержанта:

— В крайна сметка ти си прав, Хун. Всички загадки са разрешени, поне тези, които се отнасят до смъртния просяк. Той е бил глупак. А колкото до безсмъртния… не съм много сигурен — той стана и добави с уморена усмивка: — Ако съдим за познанията си по това, което не знаем, а не по онова, което знаем, ще излезе, че всички сме само невежи глупаци, Хун. Всички! Хайде сега да вървим при жените ми.

© 1967 Роберт ван Хюлик

© 1997 Явор Въжаров, превод от английски

Robert van Gulik

The Two Beggars, 1967

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2009

Издание

Робърт ван Хюлик. Дъждовен дракон. Сборник разкази

КК „Труд“, 1997

Редактор: Красимир Мирчев

Коректор: Юлия Шопова

Художествено оформление и корица: Виктор Паунов

Технически редактор: Стефка Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10546]

Последна редакция: 2009-02-21 22:50:00

Осмината безсмъртни образуват една от най-популярните групи божества в китайската митология и често са обект на художествено пресъздаване. Те олицетворяват обществото в напречен разрез: от богат до беден, от старец до младеж и прочее. В настоящия разказ става дума за един от тях — Ли Тиегуай (в превод: Ли с желязната тояга), като съдбата му е описана в един от многото митологични варианти. — Б.пр.