Роберт Хюлик - Двамата просяци

— Не, в това отношение нямам претенции. Но ме уведомиха, че наскоро едно от момичетата е било откупено от много богат почитател. Коя е щастливката?

Върху лицето на госпожа Куан се изписа искрено недоумение:

— Трябва да е станала някаква грешка, ваше превъзходителство. Всичките ми момичета са много млади, най-голямото е на деветнайсет години. Още не са завършили обучението си по музика и танци. Те, разбира се, много се стараят да се харесат, но никоя от тях не е успяла да си осигури благоразположението на някой по-заможен клиент и да установи с него… хм… по-трайни отношения — жената замълча, после добави кокетно: — Въпреки че една такава сделка, естествено, би ми донесла солидна печалба, аз не настоявам на това, преди момичетата да навършат двайсет години и да постигнат пълно съвършенство в професията си.

— Ясно — каза съдията.

Помисли си унило, че тази информация опровергава правдоподобната хипотеза, която си бе изградил. Сега когато подозрението му се бе оказало погрешно, щяха да са необходими продължителни разследвания, които трябваше да започнат от ковача в столицата, препоръчал Уан на майстор Лин. Внезапно му хрумна нещо. Да, струваше си да опита! Той хвърли строг поглед към госпожа Куан и каза хладно:

— Не го усуквайте, госпожо Куан. Освен тези осем момичета, които живеят тук, има още едно, което сте настанили в собствено жилище. Това е сериозно провинение, тъй като разрешителното ви важи само за този дом.

Съдържателката оправи един кичур на изящната си прическа. Дългият й ръкав се смъкна надолу и откри бяла закръглена предмишница. После отговори спокойно:

— Сведенията ви са верни само отчасти, ваше превъзходителство. Предполагам, че става дума за госпожица Лян, която живее на съседната улица. Дамата е елитна куртизанка от столицата, около трийсетгодишна. Професионалното й име е Розова Роса. Била е много популярна из висшето общество и е успяла да спести достатъчно, за да се откупи сама, без обаче да върне документа си за право на практика. Иска да се задоми, затова е дошла в Пуян, да си почине и на спокойствие да се огледа за подходяща партия за женитба. Много интелигентна жена, ваше превъзходителство. Добре знае, че онези елегантни и лекомислени млади мъже в столицата не са склонни да завързват постоянни връзки, затова търси някой улегнал мъж с известно състояние и с положение в обществото. От време на време приема тук, в моята къща, някой по-особен клиент. Негово превъзходителство ще намери приходите от нея в отделен тефтер, също редовно представян за справка. Тъй като госпожица Лян е запазила разрешителното си, а и данъците върху печалбата й са платени… Гласът й заглъхна. Съдията изпита вътре в себе си радост, защото осъзна, че най-сетне е попаднал на вярна следа. Но придаде на лицето си гневно изражение, блъсна с юмрук по масата и извика:

— Значи мъжът, откупил Розова Роса, за да се ожени за нея, е подло измамен. Не е имало нужда да плаща нищо — нито на вас, нито на бившия й собственик в столицата. Говорете! Не сте ли се готвели двете да си поделите тези пари, получени от нищо неподозиращия покровител уж като откуп?

Сега вече госпожа Куан загуби самообладание. Падна на колене пред стола на съдията Ди и многократно удари чело о пода. После вдигна нагоре очи и проплака:

— Моля ви, ваше превъзходителство, да простите на нищожната отрепка, коленичила в нозете ви! Парите още не са платени. Покровителят й е високопоставена личност, колега на негово превъзходителство… магистрат на един от съседните окръзи. Ако научи за това…

Тя се разхълца. Съдията се обърна и хвърли многозначителен поглед на Хун. Нямаше кой друг да бъде освен влюбчивия му колега от Цинхуа, магистрата Луо. Той кресна на госпожа Куан:

— Тъкмо магистратът Луо ме помоли да извърша това проучване. Кажете ми къде живее госпожица Лян. Лично ще я разпитам за тази непочтена сделка.

Съдията и хората му бързо стигнаха до адреса на съседната улица, който им даде обляната в сълзи госпожа Куан. Преди да почука на вратата, началникът на стражата огледа набързо улицата в двете посоки и каза:

— Ако не се лъжа, ваше превъзходителство, каналът, в който се е удавил просякът, минава точно зад гърба на тази къща.

— Добре — възкликна съдията. — Чакай, аз ще почукам. Вие с двамата стражници се прилепете за стенат докато ние със сержанта влизаме. Чакайте тук.

След няколко почуквания шпионката на вратата с отвори и един женски глас попита: