Роберт Хюлик: Фалшивият меч

Цяо Тай влезе отново в бараката и каза на сивобрадия старец да му донесе едно въже и бързо да повика надзорника на квартала с помощниците му. Омота с въжето краката на Ху, после клекна до него в очакване на надзорника.

Ху бе отнесен в съдилището на импровизирана носилка. Цяо Тай нареди на тъмничаря да заключи пленника в единична килия, а после да повика лекар, който да го свести и да намести изкълченото му рамо. След като всичко това бе свършено, Цяо Тай, дълбоко замислен, се запъти към канцеларията. Нещо го тревожете. Може би все пак случаят не беше чак толкова прост…

Междувременно Ма Жун се върна от „Павилиона на морския жерав“ в съдилището и се изкъпа. Облече се с прилична чиста роба и се запъти към даоисткия храм.

Пред сцената, скована от бамбукови пръти и осветена от два огромни хартиени фенера, се тълпеше пъстро множество. Представлението вече беше започнало, Бао не можеше да си позволи да прекъсне ежедневната работа на трупата дори заради смъртта на сина си. Той, жена му и дъщеря му, всички облечени в блестящи сценични костюми, бяха застанали пред две наредени една върху друга маси, които трябваше да представляват трон. Госпожа Бао пееше под акомпанимента на скрибуцаща цигулка.

Ма Жун пристъпи към бамбуковото сандъче до сцената, където сивобрадият старец въодушевено стържеше на двуструнна цигулка, като едновременно риташе с десния си крак месингов гонг. Ма Жун изчака, докато старецът остави цигулката, за да я замени с чифт дървени хлопки, побутна го с лакът и попита с многозначителна усмивка:

— Къде мога да се срещна с дамите?

Старецът посочи с брада към стълбата зад себе си и с двойно усърдие забъхти колелата. Ма Жун се изкачи до импровизираната обща гримьорна, отделена от сцената с параван от бамбукови рогозки. Вътре имаше само една евтина тоалетна масичка, на която бяха струпани панички с червила и пудри, и ниска табуретка. Бурните одобрителни възгласи на публиката му подсказаха, че наближаваше краят на сцената. Мръсната синя завеска на гримьорната се дръпна и вътре влезе госпожица Бао. Беше облечена като принцеса, с дълга зелена роба, украсена с блестящи ленти от варак, в сложната й прическа бяха вплетени пъстри изкуствени цветя. Покрай слепоочията й висяха две лъскави плитки. Макар че лицето й бе покрито с дебел пласт грим тя се стори на Ма Жун ослепително красива. Госпожица Бао го стрелна с поглед и седна на табуретката. Наведе се към огледалото, вторачи се в изписаните си вежди и попита равнодушно:

— Някакви новини?

— Нищо по-специално! — бодро отговори Ма Жун. — Наминах просто така, да си побъбря с едно очарователно момиче!

Тя извърна глава, изгледа го презрително и го скастри:

— Ако се надявате, че така ще стигнете донякъде с мен, много се лъжете.

— Исках да поговорим за родителите ти — каза той, стреснат от неочакваната й реакция.

— За родителите ми? За майка ми, искате да кажете. Е, добре, за нея не ви е необходим посредник, тя винаги е готова да откликне на изгодно делово предложение.

Внезапно тя зарови лице в ръцете си и се разхлипа. Той пристъпи към нея и я потупа по гърба:

— Не се разстройвай, миличка! Разбира се, тази ужасна случка с брат ти…

— Той не ми беше брат — прекъсна го тя. — Този живот… не мога да издържам повече. Майка ми е развратница, а баща ми, глупакът, е луд по нея… Знаете ли каква роля играя сега? Дъщеря на благороден крал и на неговата добродетелна кралица. Това не ви ли прилича на подигравка? — тя тръсна гневно глава, после ожесточено започна да цапоти лицето си с хартиена салфетка. След това продължи с по-спокоен тон: — Представете си, майка ми доведе това момче преди половин година, само небесата знаят откъде. Каза на баща ми че преди осем години била съгрешила за малко. Човекът, който я вкарал в тая беля, гледал детето през цялото това време, но по някое време решил, че повече не може да се грижи за него. И баща ми се предаде както винаги… — тя прехапа устни.

— Имаш ли някаква представа — запита Ма Жун, — кой може да е погодил на баща ти този отвратителен номер? Може би той е срещнал тук някой стар враг?

— Защо смятате, че местата на тези мечове са били разменени нарочно? — остро каза тя. — Баща ми може да е допуснал грешка, нали така? Вие знаете, че двата меча са напълно еднакви. И така трябва да бъде, иначе номерът няма да върви.

— Баща ти изглежда сигурен, че някой ги е разменил — отбеляза Ма Жун.

Тя тропна с крак на пода и възкликна: