Роберт Хюлик: Фалшивият меч

— Мразя този живот! Благословени да са небесата, скоро може да започна всичко отначало! Най-сетне срещнах добър човек, който е готов да плати на баща ми щедър откуп и да ме вземе за наложница.

— Може би ти е известно, че животът на наложниците невинаги е весел?

— Няма да остана за дълго наложница, приятелю. Жена му е тежко болна и докторите не й дават повече от година.

— И кой между другото е този щастливец?

Тя се поколеба, преди да отговори:

— Ще ви кажа, защото сте офицер от съдилището. Но за известно време няма да го разгласявате, нали ще ми обещаете? Търговецът на ориз Лау. Напоследък нещо не му вървяло в търговията, а не иска да разговаря с баща ми, преди да сложи парите на масата. Разбира се, Лау е старичък за мен, старомодни са и разбиранията му, но честно да ви кажа, вече ми се повдига от ония млади веселяци, дето гледат само да те примъкнат в кревата си, а после веднага подгонват следващата!

— А ти откъде познаваш Лау?

— Видяхме се още първия ден, когато пристигнахме в Пуян. Той предложи на баща ми да му помогне при наемането на този двор. Лау веднага ме хареса и… — пумите й бяха заглушени от възторжените крясъци на зрителите отвън. Тя скочи и докато оправяше прическата си, каза набързо:

— Идва моят ред. Довиждане! — и изчезна зад завесата.

Ма Жун завари приятеля си съвсем сам в пустата канцелария. Цяо Тай вдигна поглед и каза:

— Нашият случай като че ли е решен, братко. Заподозреният е в тъмницата, заключен и залостен!

— Чудесно! — Ма Жун придърпа един стол и изслуша историята на Цяо Тай. После му разказа за разговора си с госпожица Бао.

— Като се съпоставят фактите — заключи той, — излиза, че тази мома между срещите си с Лау е имала закачка и с Ху. Колкото да се поддържа в добра форма, предполагам… Какво си се умислил?

— Преди малко забравих да ти кажа — бавно отговори Цяо Тай, — че Ху Тама не пожела да тръгне с мен тихо и кротко, та се наложи да си разменим по някой юмрук. Човекът се би чисто, не ми нанесе нито един подъл удар или ритник. Мога да си представя, че в пристъп на ярост ще счупи врата на момчето, което наднича, докато е бил зает със сестра му. Но да направи мръсния номер с размяната на мечовете… Не, братко! Такова нещо не му е в характера, казвам ти!

— Някои хора имат по няколко характера — сви рамене Ма Жун. — Хайде да видим как се чувства мръсникът.

Те станаха и се запътиха към тъмницата, разположена зад съдебната зала. Цяо Тай нареди на надзирателя да доведе старши писаря, който да поеме ролята на свидетел и да записва по време на разпита. Ху седеше на пейката в малката тъмна килия. Ръцете и краката му бяха вързани с вериги за стената. Щом Цяо Тай вдигна свещта, той погледна нагоре и каза намусено:

— Не ми е приятно да го призная, песоглавецо, но хватката ти беше майсторска.

— Благодаря. Я ми разкажи по-подробно за оня обир дето си го оплескал.

— Защо пък не? Нападение и лека телесна повреда това е всичко, което можеш да ми лепнеш. Само проснах един каруцар, дори не съм докосвал торбите с ориза.

— Как възнамеряваше да се отървеш от тези две каруци? — полюбопитства Ма Жун. — Ти не би могъл да ги продадеш без помощта на търговците от гилдията.

— Нищо нямаше да продавам — ухили се Ху. — Щях да хвърля чувалите в реката. Всички до един — и като видя слисаните лица на Ма Жун и Цяо Тай, добави:

— Оризът беше развален. Всичкият! Човекът, който го беше продал, искаше да бъде откраднат. Тогава гилдията щеше да изплати обезщетение. Но понеже аз оплесках работата, оризът е бил доставен, където трябва, и се е установило, че е негоден. Продавачът трябваше да върне всичко, което бе взел от купувача. Каквото и да направя напоследък, лош късмет! И все пак мислех, че мошеникът ми дължи поне един сребърник за труда. Но когато му казах, не поиска и да чуе.

— Кой е той? — попита Цяо Тай.

— Един от тукашните търговци на ориз, казва се Лау.

Цяо Тай погледна объркано към Ма Жун, който попита:

— А откъде познаваш Лау? Ти си от Уйе, нали?

— Стари приятели сме. Знам го от години. Той редовно посещава Уйе. Добър съдружник е този Лау, винаги е готов за някоя малка далавера. Голям лицемер е, свил си е любовно гнезденце в Уйе. Жената, която издържа там, е приятелка с една моя бивша изгора, та така се запознахме с него. Някои хора имат странен вкус. Моята дама беше снажна, напета жена, а неговата — една стара вещица. Но той имал момченце от нея, каза ми го моята приятелка. Кой знае, може преди осем години вещицата да е изглеждала по-добре…