Роберт Хюлик: Фалшивият меч

Цяо Тай зърна едно хитровато пламъче, което блесна за миг в очите на гиганта.

— Може още да не си го срещал, но си чувал за него, дебел мошенико! — каза той нетърпеливо — Виждали са го в двора на стария даоистки храм.

— Не бъдете груб с мен! — докачено каза Шън Ба. После замечтано добави: — А, оня стар двор… Бившата главна квартира. Това беше живот, брат ми, весел безгрижен! Погледни ме сега на какво съм заприличал: старейшина на гилдия, натоварен с административни задължения. Аз…

— Единственото, с което си натоварен, е търбухът ти — прекъсна го Цяо Тай. — Казвай къде да намеря Ху!

— Добре де — примирено рече Шън Ба. — Щом сте решили да действате грубо… Чувах, че някакъв мъж който нарича себе си така, може да бъде намерен в една малка пивница до източната градска стена, всъщност петата на север от Източната врата. Но това са само приказки, нали разбирате, аз…

— Покорно благодаря! — Цяо Тай изхвърча навън.

На улицата напъха шапката в ръкава си и разчорли коси. Не след дълго стигна до паянтова барака, долепена за основата на градската стена. Огледа тъмната пустош наоколо, дръпна завесата на входа и влезе.

Бараката бе оскъдно осветена от една пушеща газена лампа, вътре вонеше отвратително на гранясала мазнина и евтино вино. Един старец с мътни очи наливаше долнопробно вино в чаши на разнебитен бамбуков тезгях. Наоколо се бяха скупчили трима мъже в изкърпени дрехи. Над всички стърчеше едрата фигура на Ху Тама.

Цяо Тай застана до него. Мъжете го изгледаха с безразличие. Очевидно и през ум не им минаваше, че е офицер от съдилището. Той си поръча вино. Отпи от напуканата купичка за ориз, която изпълняваше ролята на чаша, изплю се на пода и изръмжа към Ху:

— Пфу, помия! Не е добре да останеш с един грош в джоба.

Иронична усмивка озари широкото, обгоряло от слънцето лице на Ху. Цяо Тай си помисли, че този негодник не е напълно лишен от привлекателност, после продължи:

— Дали не знаеш някоя далавера, от която може да капне някоя пара, а?

— Не знам. Освен това съм последният човек, когото трябва да питаш за такова нещо, брат ми. Напоследък късметът ми не работи. Преди седмица щях да туря ръка на две каруци с ориз. В Уйе, на пътя. Проста работа, трябваше само да приспя двамата каруцари. Всичко беше, както трябва: пуст участък на пътя, отвред гора… Но на, лош късмет!

— Може би си започнал да остаряваш — ухили му се Цяо Тай.

— Затваряй си устата и слушай. Тъкмо тръшнах първия каруцар и иззад завоя цъфна едно хлапе. Изгледа ме от горе до долу и ме пита ни в клин, ни в ръкав: „Защо направи това?“ Чух шум и се шмугнах в храсталака. Оттам видях една каруца, покрита с чергило, да излиза от завоя. Пълна беше с пътуващи артисти. Вторият каруцар им разказа какво е станало, и добави, че съм си плюл на петите. Продължиха заедно — и каруците с ориз, и всичко…

— Вярно, лош късмет — съгласи се Цяо Тай. — Ама може да стане и още по-лошо. Вчера видях тук едни акробати, които играеха на улицата. Едно момче правеше салта. Ако е същото хлапе, ще трябва много да внимаваш. Може да те познае.

— То вече ме видя. И пак ме хвана натясно. Този път бях със сестра му. Можеш ли да си представиш по-лош късмет? Но и неговият не беше по-добър. То хвърли топа.

Цяо Тай затегна колана си. В края на краищата случаят се бе оказал прост. Той каза любезно:

— Теб наистина те гони лош късмет, Ху. Аз съм офицер от съдилището и сега ти ще дойдеш с мен.

Ху изруга вулгарно, после кресна на другите двама:

— Чухте ли го това мръсно куче от съдилището! Дайте да смелим на кайма този копой!

Двамата скитници бавно поклатиха глава. По-възрастният каза:

— Ти не си тукашен, братко. Оправяй се сам!

Ху им извика:

— Да изгниете в ада, дано! — после се обърна към Цяо Тай: — Излез навън. Или аз теб, или ти мен!

Един просяк, който се шляеше в тъмната уличка, набързо си плю на петите, когато видя двамата исполини да излизат и да заемат бойни пози.

Ху замахна светкавично към челюстта на Цяо Тай, но той майсторски отби удара и на свой ред отправи лакът към лицето на Ху. Разбойникът се наведе и сграбчи Цяо Тай през кръста с дългите си мускулести ръчища. Цяо Тай разбра, че в близък бой Ху ще е корав противник. Беше колкото него на ръст, но много по-тежък, и се опитваше да го хвърли, използвайки това преимущество. Скоро и двамата се задъхаха. Но Цяо Тай владееше повече хватки и успя да се измъкне от мечешката прегръдка на Ху. Отстъпи леко назад и му нанесе точен удар в лицето, който затвори лявото му око. Ху разтърси глава, ръмжейки яростно, и отново налетя. Цяо Тай беше нащрек за някоя подла хватка, но Ху засега не искаше да ги прилага. Направи лъжлив замах и отправи към диафрагмата на Цяо Тай силен удар, който би го повалил, но Цяо се наведе и го пое с гръдната си кост. Престори се, че е останал без дъх, и отстъпи малко назад. Ху веднага замахна отново към челюстта му, за да го довърши. Цяо хвана юмрука му с две ръце, промуши се под ръката му и го хвърли през гръб. Чу се как рамото на разбойника изпращя и се изкълчи, а той рухна на земята. Главата му се удари със злокобен глух тътен о един камък. Ху не помръдна повече.