Роберт Хюлик: Фалшивият меч

— Виж какво прекрасно тяло има жената. А и в лицето си я бива!

— Аз предпочитам момичето — оживено каза Ма Жун.

— Прекалено е младо! Жената е на около трийсет, най-хубавата възраст. Няма нищо скрито за нея.

Барабанистът спря да блъска инструмента си. Жената и двете деца скочиха от раменете на Бао. Четиримата направиха елегантен поклон, след това девойката тръгна с дървена паничка между зрителите да събира медни грошове. Ма Жун измъкна от ръкава си цял наниз монети и ги хвърли към нея. Тя ги улови ловко и го възнагради с усмивка.

— Ей на това се вика да си хвърляш парите — сухо подметна Цяо Тай.

— Наречи го вложение в изгодно начинание — самодоволно се ухили Ма Жун. — Я да видим какво следва.

Момчето бе застанало в центъра на тръстиковата рогозка. То постави ръце зад гърба и вирна брадичката си. Сивобрадият старец отново заудря барабана. Бао запретна десния си ръкав, грабна от поставката по-горния меч и с бързо като светкавица движение го заби дълбоко в гърдите на момчето. Шурна кръв. Докато бащата изваждаше меча, момчето политна назад. От тълпата се надигнаха викове на ужас.

— Досега не бях виждал този номер — каза Ма Жун. — Само небесата знаят как го правят. Мечът си изглежда съвсем истински — той се дръпна от прозореца и надигна голямата си чаша.

Над нестройните викове на тълпата се извиси отчаян женски писък. Цяо Тай, който напрегнато гледаше надолу, изведнъж скочи и извика:

— Това не беше номер, братко. Това беше истинско убийство! Да тръгваме!

Двамата мъже се втурнаха надолу по стълбите и изхвърчаха навън. С лакти си проправиха път между възбудените зрители и стигнаха до рогозката. Момчето лежеше по гръб, гърдите му бяха облени в кръв. Майка му бе коленичила до него и конвулсивно хлипаше, галейки дребното неподвижно лице. Бао и дъщеря му стояха като приковани и с побелели лица гледаха мъртвото телце на детето. Бащата все още стискаше в ръка окървавения меч. Ма Жун го изтръгна от ръката му и гневно попита:

— Защо направи това?

Актьорът излезе от вцепенението. Погледна замаяно към Ма Жун и едва промълви:

— Взел съм другия меч!

— Аз ще ви обясня, господин Ма — обади се търговецът на ориз Лау. — Това беше нещастен случай.

Напред се изстъпи нисък мъж. Това беше надзорникът на Западния квартал. Цяо Тай му нареди да увие мъртвото тяло в тръстиковата рогозка и да се погрижи за пренасянето му в съдилището, за да бъде огледано от регистратора на смъртните случаи. Докато надзорникът внимателно помагаше на майката да се изправи, Цяо Тай каза на Ма Жун:

— Да отведем тези хора в кръчмата и да се опитаме да изясним нещата.

Ма Жун кимна. Взе меча под мишница и каза на търговеца на ориз:

— Вие също елате с нас, господин Лау. А сивобрадият старец да донесе сандъчето и другия меч — той се огледа за дългуча, който се беше счепкал с Лау, но от него нямаше и следа.

На втория етаж на кръчмата „Павилион на морския жерав“ Ма Жун покани Бао, двете разплакани жени и стареца с барабана да седнат на ъгловата маса. Наля им от каната, от която бяха пили двамата с Цяо Тай. Надяваше се, че силното вино ще им помогне да преодолеят шока, в който бяха изпаднали. След това се обърна към търговеца на ориз и му нареди да обясни какво се бе случило. Знаеше, че театърът е голямата слабост на Лау и че той посещава всички представления на пътуващи артисти. Лицето му с правилни черти, къси черни мустаци и козя брадичка беше напрегнато и бледо. Той намести черната си копринена шапчица и започна развълнувано:

— Както може би ви е известно, господин Ма, този мъж, Бао, е водач на трупата, надарен артист и акробат — Лау млъкна, прокара ръка през лицето си, после взе меча, който старият барабанист бе поставил на масата.

— Разгледайте този фалшив меч — продължи той. — Острието му е кухо и е пълно със свинска кръв. Фалшивият връх, дълъг няколко сантиметра, хлътва навътре, щом мечът се опре о нещо твърдо. Така изглежда, че той прониква дълбоко, а илюзията се допълва от свинската кръв, която започва да шурти. След като мечът се изтегли, върхът се връща в първоначалното положение от скритата в острието пружина. Сам можете да се убедите в това.

Ма Жун взе меча от Лау. Забеляза тънка бразда, която пресичаше острието на няколко сантиметра от притъпения му връх. Обърна оръжието надолу и го притисна към дъсчения под. Върхът хлътна в кухото острие, бликна червена кръв. Госпожа Бао започна да крещи. Съпругът й бързо я прегърна през раменете Момичето продължаваше да седи като вкаменено. Сивобрадият гневно измърмори нещо, подръпвайки рядката си брада.