Роберт Хюлик - Императорската перла

— Никой не го е споменавал. Не разбираш ли, призрачното видение на Бялата богиня, уплашило преди четири години семейство Тун до смърт, е била всъщност госпожа Ку. С помрачен разсъдък тя се е добрала някак до края на горичката. Всичко съвпада. Била е полугола, с разпуснати коси, с изподрани от трънаците ръце и крака. Оттам идват кървавите петна, които са видели семейство Тун. После се е извила бурята и обезумялата нещастница цяла нощ се е лутала около горичката, бродила е из нивите, докато най-накрая е припаднала от изтощение пред Източната врата, където на сутринта я намерили селяните. Разбира се, ще сверя точните дати, но съм абсолютно убеден, че е било точно така: Ян отвлича Златен Лотос и призрачното привидение се явява в дома на Тун същата нощ.

Двамата мъже седяха сами в просторната библиотека и мълчаливо слушаха дъжда. Най-сетне сержант Хун каза отчетливо, с доволна усмивка:

— И така, ваше превъзходителство, тази вечер вие разрешихте два невероятно оплетени случая — единия, свързан не с едно и две, а с цели четири убийства, и отколешната загадка на Бялата богиня.

Съдията Ди отпи глътка чай. Остави чашата си обратно на масата, погледна умислен сержанта и каза бавно:

— Убийствата, вярно, разкрих. Както и странната поява на богинята преди четири години — той поклати глава и продължи: — А дали тя има пръст във всичко, което се случи… това, Хун, не съм разгадал — съдията се изправи и прибра костенурката обратно в ръкава си.

Оправи гънките на робата си и додаде: — Дъждът сякаш поотслабна. Да вървим в съдилището.

На другата сутрин малко след изгрев слънце съдията Ди и сержант Хун излязоха от града през Южната врата и препуснаха сред ширналите се поля. След нощната буря въздухът бе свеж, утрото обещаваше хубав прохладен ден.

Съдията писа до късно пълния доклад пред висшестоящите власти и спа зле. Все не можеше да се отърси от онези крайно напрегнати мигове в библиотеката на Ку, а и мисълта, че му предстои отново да изслуша самопризнанията на Ян на сутрешното съдебно заседание, ни най-малко не го радваше.

Събуди се след кратък неспокоен сън и реши рано сутринта да отиде с Хун до мандрагоровата горичка, за да могат двамата на място да преценят дали е възможно да бъде изсечена. Искаше да добави към доклада си за убийствата предложение в този дух, като се обоснове с твърдението, че подобно място е идеално свърталище за всякаква измет от кол и въже.

Двамата конници поеха по прекия път през оризищата, за който им бе казал антикварят. Скоро зърнаха високите върхари на гората. Не след дълго стигнаха и до белите брястове, откъдето започваше пътеката към разрушения храм. Но се оказа, че точно там бурята бе вилняла с особено опустошителна ярост. Изкоренени дървета препречваха пътеката сред гъстака от дебели лиани и бодливи трънаци. Двамата мъже обиколиха горичката, като непрекъснато се взираха за друга просека, по която да минат. Навред обаче се натъкнаха на плътна стена от стари дървета и гъсти храсти.

Най-сетне се озоваха зад запуснатата къща. Подкараха покрай външния зид конете към входа. Там съдията Ди слезе от седлото и се обърна към сержанта:

— Да огледаме горичката от вътрешната градинка. Преди четири години именно там някъде се е появила госпожа Ку. Не намерим ли и там начин да влезем вътре, значи няма да успеем.

Минаха през тунела на входа и излязоха в градинката източно от главната къща. Застанаха край ниския зид и се вгледаха в непроходимия гъстак. Сред утринния покой не потрепваше дори едно листо. Под стрехите на павилиона с цвъртене се стрелкаха птички, но нито една не полетя към горичката. В нея цареше гробна тишина. Някакъв странен полъх, изпълнен с безмълвно очакване, като че ли повя откъм черния листак.

След дълго мълчание съдията Ди поклати глава.

— Не — изрече той, — все пак не ми се иска да нарушавам покоя на Бялата богиня. Да я оставим на мира там, в порутения й храм, сред нейната свещена горичка. Има неща, Хун, които е най-добре човек да не закача. Хайде да се връщаме!

Той се обърна и погледът му попадна на едно съвсем малко птиче, което пърхаше безпомощно в тревата до стената на павилиона. Неукрепналите му голи крилца се размахваха лудешки. Съдията Ди го пое грижовно в шепата си и каза:

— Клетото, паднало е от гнездото. Като че ли не се е наранило — съдията вдигна глава и додаде: — А, ето го гнездото горе, под стряхата на павилиона. Виж как тревожно кръжи майката. Ще го сложа на мястото му.