Роберт Хюлик - Императорската перла

Куан изсумтя сърдито, но съдията го заглуши с гласа си:

— А госпожица Ли разпознахте тази сутрин, когато са я водили в трибунала, нали?

— Че как да не познае човек глупавото й валчесто лице? — презрително го попита на свой ред Ян. — Миналата седмица казах на Ся да ми я доведе. Тя е от ония глупачки, които много врещят. Като видях да я водят към трибунала с ония трима дървеняци, разбрах, че Ся не е успял да ги предупреди, че сделката се отменя, и са ги спипали на място. Значи щяха да изпеят пред съда и за къщата на старата вещица. А тя, не ще и дума, тутакси щеше да ме издаде, за да отърве кожата. Веднага изтичах в къщата й. Този път имах късмет, заварих я сама.

— Наистина ви е провървяло — сухо се съгласи съдията Ди. — Нямам повече въпроси — и той кимна към началника на стражата.

Съдията мълчаливо наблюдаваше как стражниците оковават исполина във вериги. По някое време се обади отново:

— Предполагам, че госпожа Ку и Кехлибар са ви били ненавистни, защото са отхвърлили ухажванията ви. Но защо изтезавахте останалите жени? Та вие не сте ги познавали.

Ян изпъчи гърди и веригите му издрънчаха.

— Не мисля, че ще ме разберете — спокойно отвърна той. — Но ще се опитам все пак да ви обясня. Известно време Кехлибар наистина представляваше интерес за мен, защото в невзрачното девойче съзирах напълващата красавица, както успя да забележи и Ку. Кехлибар обаче беше само една изящна форма, под която се криеше лъстива развратна робиня. Докато Златен Лотос е съвършената красота. От нея се излъчва вътрешно сияние, допълвано от деликатния чар на възпитание и изтънчена образованост. Златен Лотос е самото въплъщение на красотата, а красотата е единственото, към което цял живот съм се стремил, защото за какво друго си заслужава да живее човек? — той продължи по-бързо: — Красотата, запечатана в камък или дърво, в сребро или порцелан, в бронз или злато, е несравнима с красотата, която може да живее и да диша в тялото на една жена. На тази висша красота можеш да се насладиш, ако я притежаваш физически, за да й се възхищаваш и да се дивиш всеки ден, да я галиш и да я почиташ, да откриваш в нея все нови и нови прелести и наслади. Да притежавам Златен Лотос, това се превърна във висшата цел на живота ми, това беше върховната наслада, която с пълно право ми се полагаше след десетките години, през които обичах, съхранявах и изучавах красотата. Но онази нощ в храма тя ме погуби. С един удар безжалостно изтри цялата ми способност да се радвам на красотата, остави ме осакатен, изпълнен с едничкото желание за мъст. Изгарящо желание да отмъстя за това жестоко, нечовешко зло, което ми причини. И аз си отмъстих. Аз, убитият, възкръснал от гроба! — възкликна той, а в очите му пламна безумен блясък. — Измъчвах и изтезавах жената, безсърдечната убийца, която изкушава и подмамва със закачливи усмивки и свенливи погледи, а след това отблъсква с презрителна насмешка, за да остави след себе си някаква жалка останка, и телом, и духом осакатена. Карах ги да пълзят пред мен на колене, да ме молят за милост с нейния глас, защото аз налагах с бича си нейната плът, нейната кръв се лееше пред очите ми, нейната… — Ян млъкна и облиза пяната от сгърчената си уста. В следващия миг изкривеното му лице се отпусна и той добави тихо: — Постъпих, както трябваше според мен. И ще си понеса последиците.

Съдията Ди кимна към началника. Отведоха Ян.

Съдията седна. Изтри потта от челото си. Господин Куан се прокашля и запита:

— С разрешението на негово превъзходителство имам един въпрос.

Съдията Ди уморено кимна и той продължи:

— Господин Ян ми дължи немалко пари за два старинни бронзови съда, които му доставих. Мога ли да разчитам, че трибуналът ще ми изплати дължимата сума от конфискуваното имущество на престъпника след влизането в сила на присъдата?

— Естествено, господин Куан — отвърна съдията Ди и добави: — Утре ще ми трябвате в съда като свидетел. След заседанието сте свободен да продължите пътя си, когато решите.

— Благодаря, ваше превъзходителство — каза Куан и добави, поклащайки тъжно глава: — Винаги съм смятал и господин Ян, и доктор Пиен за здравомислещи и делови хора. Явно човек, колкото и внимателно да подбира партньорите си, пак може да сгреши. Искрено съм благодарен на негово превъзходителство, че ме покани на тазвечерната среща, за мен тя бе изключително поучителна. Струва ми се, че още преди разговора вие сте знаели, че виновните са Ян и Пиен, така ли е?