Роберт Хюлик - Императорската перла

— Така е — отговори съдията Ди с желание да се отърве колкото може по-бързо от присъствието му.

— Невероятно! Представяте ли си, ваше превъзходителство, имах смътното чувство, че подозирате и мен? Тц, тц, явно ние, търговците, представа нямаме за проницателността на магистратите.

— Свободен сте, господин Куан — рязко каза съдията. — Предайте най-добрите ми благопожелания на господин Сун.

— Благодаря, ваше превъзходителство. Господин Сун непременно ще оцени вниманието ви към него. — Куан сви устни и тревожно продължи: — Опасявам се, че скоро ще го сполети нов пристъп. Познавам симптомите. Днес, докато обядвахме, започна да се оригва и да се оплаква, че…

— Хун, ще изпратиш ли господин Куан? — прекъсна го съдията Ди.

Куан направи нисък поклон. Сержантът го изпрати до коридора.

— Ама че досадник! — с гримаса измърмори съдията. Бръкна в ръкава си, извади дървената ръка и внимателно я откачи от черупката на костенурката. Животинчето остана неподвижно върху масата, скрило главицата и крачетата си в черупката.

Сержант Хун се върна в библиотеката. Пристъпи безшумно до масичката в ъгъла, попипа чайника да провери дали е още топъл, и наля чаша чай.

— Дай на този приятел листата, които държеше зад тримата ни гости, Хун.

Сержантът се приближи до масата и сложи чашата чай пред съдията. После измъкна няколко марулеви листа от ръкава си. Щом ги постави на масата, костенурката подаде глава, примига срещу свещта и ситно-ситно запристъпя към тях.

Сержант Хун мълчаливо изчака съдията Ди да допие чая си. По старото му сбръчкано лице се четеше обида. Когато съдията изпи и последната глътка, Хун унило заговори:

— Ваше превъзходителство, днес следобед ми казахте всичко за капана. Говорихте за Ку, Пиен и Куан, за Ян не споменахте и дума.

— Седни, Хун — тихо изрече съдията. Разтвори предниците на робата си и бутна назад шапчицата си. После облегна ръце на масата и продължи: — Липсващата плочка от доминото сведе за мен заподозрените до Ку, Пиен и Куан. Малко вероятно ми се стори някой от тях да е действал по заповед на четвърти. Все пак имах наум и тази възможност. Просто някак смътно се догаждах, че в последните две убийства има нещо по-различно. Ся и госпожа Мън бяха убити жестоко, зверски. Не можех да си избия от главата, че и Ку, и Пиен, и Куан по-скоро ще намушкат Ся в гръб, отколкото така брутално да му размазват черепа, а на госпожа Мън биха сипали отрова в чая, но не биха я удушили с такава ярост. Освен това тези убийства станаха едно след друго на сравнително далечни разстояния, което подсказваше, че престъпникът е силен и енергичен човек, свикнал да кръстосва на кон цялата околност. А явно нито Ку, нито Пиен, а още по-малко Куан са такива хора. Този търговец, който може да те подлуди, пътува много, но винаги с удобна джонка. И понеже убиецът явно бе свързан с търговията с антики, естествено, като четвърти възможен се сетих за Ян. Физически той отговаря на интуитивната ми представа за престъпника, а и е имал същата възможност да извърши престъпленията както Ку, Пиен или Куан. Ян присъства на състезанието с дракони и прояви особен интерес към диагнозата за смъртта на Тун. На другата сутрин бе излизал с кон от града, значи могъл е да убие Ся. А и когато госпожица Лян се появи в трибунала да съобщи за отвличането на проститутката, той беше наблизо. Имаше и още три улики срещу него. Първо, заяви, че не е стъпвал в порутения храм, а знаеше, че олтарът е отделен от пиедестала на статуята. Това означаваше, че всъщност е ходил в храма, вероятно за да го обере. Второ, заяви, че не познава нито Тун, нито Ся, което е доста невероятно, защото и те, и той се занимават с търговия на антики. Трето, твърдението му, че доктор Пиен няма финансови затруднения, противоречеше на казаното от Шън Ба, което би могло да означава, че Пиен е доверено лице на Ян и затова Ян държи да отхвърли от него всякакви подозрения.

Съдията изчака Хун да му налее втора чаша чай и продължи:

— Но всяка една от тези три улики можеше да има и напълно невинно обяснение. Ян можеше да е научил за промените в храма от някой друг антикварен том. Съвсем допустимо бе Тун и Ся умишлено да са избягвали Ян като опасен съперник в търговията с антики. А доктор Пиен можеше толкова умело да е прикрил паричните си затруднения, че никой освен всевиждащите и всезнаещи просяци на Шън Ба и да не ги подозира. И което е най-важно, не откривах мотив у Ян. Познавах Ян и привичките му доста отблизо. Реших, че ако той има причина, която да го подтикне към тези злодейства, тя трябва да се корени някъде в миналото. А за подробно разследване нямаше време, обстоятелствата изискваха незабавни мерки. При това мерки, които да ми позволят едновременно да проверя основателността на логическите си изводи и неясната си догадка. Затова заложих тазвечерния капан за четиримата наведнъж. Ако убиецът бе Ку, Пиен или Куан, надявах се, че след като им прочета фалшивото писмо, след подмятанията за грешката, допусната от престъпника, и злокобните намеци за отмъстителни духове на покойници, а накрая и внезапната поява на бялата отсечена ръка виновникът ще се изплаши и ще се издаде, както подробно ти обясних, преди да дойдем тук. Тогава обаче не ти казах, че очаквам и Ян да се появи, ако наистина той е престъпникът, за да подслуша разговора ни. Преди да излезем от съдилището, пред теб наредих на началника на стражата да дойде с нас и щом отпратя домоуправителя на Ку, да събере всички прислужници, с изключение на вратаря, и да ги заключи в някоя задна стаичка. Наредих и хората му да се скрият зад ъгъла на коридора. Задачата им бе да арестуват всеки, който напусне библиотеката, но да не закачат никого, тръгнал към нея. Така Ку, Пиен или Куан нямаше да могат да избягат, ако някой от тях бе престъпникът, а същевременно Ян имаше възможност да се вмъкне и да подслуша разговора, в случай че търсеният човек действително бе той. И така догадката ми се оказа вярна. Убиецът е Ян и той се хвана в капана ми. С ушите си го чу, когато заяви, че е дошъл, готов да действа, а това е недвусмислено доказателство, че именно той е престъпникът.