— Негово превъзходителство е поел огромен риск. Ако знаех, нямаше да се съглася с плана ви. За нищо на света!
Съдията Ди погледна затрогнат своя стар помощник и заключи спокойно:
— Е, сега вече знаеш и защо не споделих с тебе тази част от плана си, Хун.
— Прав сте, ваше превъзходителство. Аз и така брах много страх. Колкото по-напечено ставаше, толкова повече се опасявах, че някой от тримата може всеки миг да скочи отгоре ви.
— Е, и аз самият не бях особено спокоен — уморено се усмихна съдията Ди. — Бях виждал библиотеката само веднъж и погрешно реших, че след като се изгасят свещите на стената в дъното, свещникът на масата ще е достатъчен, за да държа под око едновременно вратата вдясно от мен и тримата мъже насреща ми. Мислех си, че ако Ян се промъкне да ни подслушва, ще усетя кога се открехва вратата, а ако се нахвърли върху мен, било той, било съучастникът му, ще имам време да се справя и да извикам стражниците. Само че надясно виждах само тъмни сенки и не можех, говорейки, да държа под око и вратата, и тримата заподозрени. Когато почувствах, че в стаята има някой, и усетих дъх току във врата си, мина ми за миг през ума, че този път май съм прекалил и изкушавам провидението.
Съдията прокара длан по очите си и продължи с уморен глас:
— Сега, след като чух признанията на Ян, си давам сметка, че всичко е започнало с любовта му към Златен Лотос. Безумната му страст се е преплела с любовта към изящните изкуства и е породила у този самотник, вече на възраст, неистово желание да притежава и да се наслаждава на онова, което скоро ще загуби завинаги. В порутения храм той обладава Златен Лотос и безвъзвратно я загубва, което го наранява дълбоко и телом, и духом. У него запламтява маниакална ярост, която той се мъчи да потуши по заобиколни пътища, като изтезава и други жени и се гаври с тях — съдията си пое дълбоко дъх и продължи: — Колкото до Пиен, според закона той ще бъде обезглавен. Но в полза на заблудения доктор съществуват смекчаващи вината обстоятелства и аз ще предложа смъртната присъда да бъде заменена с дългогодишен затвор. Хун, напомни ми да се погрижа за госпожица Ли, след като приключим с делото. Ще й дадем нещо от конфискуваното имущество на Ян, та баща й да може да я откупи. Направи ми впечатление на смело момиче, което заслужава по-добра участ от живота в бордей.
Известно време съдията Ди остана загледан в костенурката, която блажено унищожаваше марулевите листа. После пак заговори:
— Хун, това дребно животинче свърши чудесна работа. Само че нещата се оказаха доста по-различни, отколкото си мислех. Естествено, вече е ясно какво точно се е случило. Когато наредих на началника на стражата да заключи цялата прислуга, изобщо не се сетих за госпожа Ку. А нашият добър стар началник си е изпълнителен и е подбрал и прислужничките на клетата дама. Щом е останала сама, тя е излязла от стаята си и е тръгнала из празната къща. Сигурно е забелязала Ян да влиза в библиотеката, без той да я види. След онази страшна сцена в старинния храм Ян е избягвал срещите с нея. Каза ми, че когато идвал тук, не прекрачвал по-далеч от приемната уж защото много завиждал на Ку заради необикновената колекция. Разбира се, истинската причина е, че не е смеел да се срещне със Златен Лотос, да не би тя да го познае и да си спомни всичко. Тази вечер отначало тя не го е познала, но видът му явно е събудил нещо в помътения й разсъдък и тя го е последвала в библиотеката. Хун, ти я забеляза, когато влезе. Тя подмина Ян, който се бе спотаил в ъгъла вляво от вратата, тръгна към светлината на свещта и застана зад стола ми. Така се случи, че днес цял ден се канеше да се извие буря и вечерта се усещаше някакво напрегнато и гнетящо очакване също като онази нощ преди четири години, когато Ян я е похитил. Умопомрачените са крайно чувствителни към климатичните условия и сходството във времето е подготвило пътя за онова, което последва. Когато сложих бялата длан с червения рубин на масата, тя е видяла в нея бялата ръка на богинята, ръката, в която с надежда е била вперила очи в онези ужасни минути, когато безпомощно е лежала вързана за олтара. Като в светкавица е свързала ръката с мъжа, когото току-що била зърнала, и си е спомнила всичко. Шокът я излекува и й възвърна паметта.
Сержант Хун кимна.
— Накрая небесата се оказаха милостиви към господин Ку — отбеляза той. — В милостта си отнеха живота на прелюбодейката Кехлибар и му върнаха преданата му съпруга напълно оздравяла — Хун се намръщи и попита любопитно: — А откъде негово превъзходителство знае, че в нощта, когато Ян е похитил госпожа Ку, също е имало буря? Не помня тя да спомена подобно нещо.
Читать дальше