Роберт Хюлик - Императорската перла

— Ти трябва… Как успя?…

Тя не му обърна никакво внимание. Очите й, искрящи със странен блясък, не се откъсваха от огромния мъж, който сега стоеше пред нея вкаменен, притиснал ръце о бедрата си. Жената заговори с равен глас:

— Планът ти за вечерта беше безупречен. Както се бяхме уговорили, ти ме чакаше в съседната пряка с два коня. Излязохме през Южната врата. Беше ми обещал да ме отведеш по пряка пътека до мандрагоровата горичка. Исках сама да набера билката, за да се изцеря от безплодието и да даря съпруга си с този син, който двамата толкова желаехме — тя въздъхна дълбоко и продължи със същия безизразен глас:

— Стигнахме до горичката и ти каза, че билката расте в нея, около храма на Бялата богиня. Страх ме беше сама да вляза в тъмния гъсталак, още повече се уплаших, когато ти закрепи факлата между тухлите на порутения зид и видях онази огромна мраморна статуя. Не от нея е трябвало да се страхувам, а от теб.

Ян Антикварят помръдна устни, но жената продължи неумолимо:

— Започна най-безсрамно да ми се обясняващ в любов. Каза, че съм най-красивата жена в света, предложи ми да избягам с теб, защото единствено любовта ти била важна, останалото нямало значение. Когато извиках какво мисля за теб и за подлия ти замисъл, ти падна на колене и ме молеше, и ме молеше да се съглася. Хвърли се да целуваш краката ми, но аз се дръпнах и ти казах какво си всъщност: измамник и развратник. Тогава ти се превърна в звяр.

Устремената напред фигура на Ян сякаш се сви. Той понечи да извърне рамене, но не можеше да откъсне поглед от пламтящите й очи. Тя се наведе и извиси високо глас:

— Сега пред моя любим съпруг те обвинявам, че там ти ме изнасили. Завърза ме гола на мраморния олтар, каза, че ще ме убиеш бавно, че ще режеш вените ми една по една и с кръвта ми ще опръскаш статуята на богинята. Каза, че щели да ме обявят за изчезнала, че никой нямало да узнае какво се е случило с мен. „Моли се! Моли се на богинята!“, презрително се смееше ти. После излезе да донесеш клонки, защото факлата догаряше. А аз, просната безпомощно по гръб в краката на богинята, видях високо над себе си червения рубин на пръста й. Припламваше в трепкащата светлина и червените му отблясъци сякаш сгряваха голото ми тяло, прилепено за студения мрамор. Започнах да й се моля, нали и тя е жена, да помогне на мен, насилената клетница, да ме отърве от мъчителната смърт. И като че ли въжето около дясната ми китка се поразхлаби. Задърпах се отчаяно и възелът се изхлузи. Успях да освободя ръката си и развързах останалите въжета. Изправих се и в смирена благодарност вдигнах глава към нея. В светлината на гаснещата факла, сред пушека ми се стори, че тя ми се усмихна. Тогава скочих, наметнах се с долната си риза и се измъкнах през една пролука в зида точно зад статуята. Хукнах сред храсталаците. Чух те по едно време, че крещиш, докато си пробивах път напред. Тичах лудешки все напред, без да обръщам внимание на тръните, които деряха ръцете ми. После…

Тя замълча. Извърна се леко, погледна объркано съпруга си и додаде едва чуто:

— Губи ми се, не си спомням какво стана после. Но се прибрах тук, в моя дом. Аз… — Тя се олюля. Господин Ку бързо заобиколи масата и я прихвана за лакътя. Погледна съдията и каза с изкривено лице:

— Нищо не разбирам! Тази вечер не е излизала, как е могла…

— Съпругата ви говори за случилото се преди четири години, господин Ку — бавно каза съдията Ди.

Господин Ку изведе съпругата си от библиотеката, като я подкрепяше грижовно. Съдията кимна на хората си да влязат. Четирима стражници застанаха до Ян, а съдията Ди нареди на началника им:

— Запалете стенните свещници.

Изтрещя нова гръмотевица. По покрива забарабани пороен дъжд. Силен порив на вятъра яростно блъсна капаците на прозорците. Най-сетне бурята се развихри.

— Той… — доктор Пиен посочи Ян, — той ми даде прахчето. Каза, че било приспивателно, откъде да знам, че… — с треперещ глас изрече докторът.

— А вие откраднахте плочката от доминото ми, Пиен — прекъсна го съдията Ди с леден глас.

— Нека да ви обясня, ваше превъзходителство, всичко ще ви обясня. Ян каза, че иска онази нощ Ся да иде в запуснатата къща на мястото на Тун. По много важен въпрос. Ся трябвало да отиде след състезанието. Следобеда попитах Ся дали на излизане от града си е взел пропуск за Южната врата, и той ми каза, че не е. Затова като зърнах онази плочка с двете нули, взех я и я дадох на Ся — той погледна умолително съдията и проплака: — Ян ме изнуди да му помагам, ваше превъзходителство, заклевам се! Бях му задлъжнял с много пари… Никак не ми провървя с инвестициите, кредиторите ме притискаха, жена ми мира не ми дава от сутрин до вечер. Ян можеше да ме съсипе, да ме провали като лекар… Даде ми едно пликче, каза, че било приспивателно, съвсем безвредно. А и на вид беше като сънотворно, небесата са ми свидетели! После, като разбрах, че съм отровил Тун, не знаех какво да сторя и… — Пиен хвана лицето си с длани.