Роберт Хюлик - Нощта на тигъра

— А, за хитростта му няма спор. Но макар и да е строг, отсъжда справедливо и се съобразява с хората, грижи се за интересите на всички служители. Не е за чудене, че го почитат навсякъде в околността. Допреди да легне болен, моята работа тук беше съвсем проста. Обикалях стопанствата и прибирах рентата, а така също разрешавах възникналите на места проблеми. Животът ми беше направо скучен — но всичко свърши, когато започна потопът. О, небеса, дано и в града не е било същото! Дали негово превъзходителство познава окръжния град?

— Само съм минавал оттам веднъж. Доста оживен град.

— Наистина оживен. Но и много скъп. Можеш да се забавляваш на десетки места, стига да имаш пари. Ала нашето семейство е най-западнало от целия род. Баща ми притежава магазинче за чай, чрез което успява някак да ни изхрани и да ни облече, но само толкова. Големите пари са тук, у чичо. Имали са ги още неговите предци. Старецът е вложил предвидливо цялото си богатство в града. А колко капиталовложения има из вътрешността на страната!

— И кой ще наследи всичко това след смъртта му?

— Сега, след като Къю вече е покойница, всичко преминава в ръцете на по-малкия му брат, господин Мин. А той и без това не знае какво да прави със собствените си пари. Но няма да се откаже да трупа още и още. Не и той.

След кратко мълчание съдията попита небрежно:

— Присъствахте ли, когато откриха мъртвото момиче?

— Аз ли? Дали съм присъствал? Не, не съм. Но пръв усетих, че нещо не е наред. Госпожица Къю беше малко потисната следобеда, както впрочем всички в къщата, и господарката каза, че се е оттеглила в стаята си по-рано от обикновено. Когато не дойде в покоите на майка си за вечерния ориз, а и не отговори на почукването ми, слязох да предупредя господин Мин. Той се качи горе, придружен от слугата, и там я намериха в леглото й напълно облечена. Вече мъртва.

— Дали не става въпрос за самоубийство?

— Самоубийство ли? О, не. Чичото, господин Мин, разбира доста от медицина и веднага се е досетил, че става въпрос за разрив на сърцето. Настъпил е, докато е спяла, преди да слезе за вечеря. На мен се падна да съобщя на родителите. Съвсем не беше лека задача, уверявам ви. Старият господар получи поредния пристъп и жена му страшно се измъчи, докато успее отново да го закрепи. А междувременно господин Мин се бе разпоредил да положат тялото в ковчег долу в домашния параклис. И това беше всичко.

— Разбирам — промълви магистратът. — Когато посетих болния, жена му спомена за някоя си Астра. Предположи, че същата тази прислужничка е узнала по някакъв начин за тайното скривалище на ключа за сейфа и е избягала със златото при разбойниците. Но не успях съвсем точно да разбера как е станало.

— Ами много е лесно за обяснение, ваше превъзходителство. Господарят го е пазил в сейф в собствената си спалня — четиридесет златни кюлчета от най-чиста проба, равностойни на двеста златни монети. Ключът е бил скрит в тайна кухина в дървената рамка на големия креват. Само двамата с жена му са знаели къде е скривалището. Астра може да е неука, но беше надарена с всякакви прелести, пък и хитра, както само една селянка умее да бъде. Подмилкваше се на стария, позволявала му е навярно сегиз-тогиз да я поопипа с надеждата един ден да му стане официална държанка — Йен направи гримаса и продължи: — Както и да е, той й е показал къде държи ключа, или просто е споменал за това в трескавото си бълнуване. Щом бандитите са пристигнали, Астра си е помислила, че е по-добре да имаш синигер в ръката, отколкото жерав в небето. Откраднала е златото и е избягала с него. Сигурно е заровила кюлчетата под някое дърво или скала, после е отишла при разбойниците. Естествено, тези скотове са посрещнали с възторг такава налята мома. Смятала е, че по-късно ще успее да избяга от тях, да изрови съкровището и да се омъжи за някой заможен собственик на магазин от съседната провинция. Не е толкова лоша сделка, като си помислиш. Е, май наистина е по-добре да се връщам в къщата. Виждате ли този бронзов гонг, провесен от гредите? Ако забележите, че разбойниците наближават, ударете силно по него с дървената тояжка. Това е нашият сигнал за тревога. Ще се върна да поема дежурството в уречения час. Не, благодаря, фенерът не ми е нужен повече, познавам добре обратния път.

Съдията Ди обърна пейката към перваза на колонадата, седна и се облакъти, загледан в тъмния планински склон. Беше прозрял съвсем сигурно какво им готвят бандитите, тъй като различи в светлината на огъня дебелите пръти, разнасяни насам-натам от дребни черни фигури. Не сподели това с Йен, за да не го плаши излишно, макар точно той да изглеждаше най-безгрижен от обитателите на къщата.