Роберт Хюлик - Нощта на тигъра

Виното го беше затоплило, а и ботушите му не бяха вече толкова мокри. Стана и съблече дебелия си кожух. Отдолу носеше дълга кафява роба от подплатена памучна материя, която бе препасал с широк черен колан от черна коприна, увит неколкократно около кръста. След като сложи кожуха си върху масичката, той каза:

— Не бива да се отчайваме прекалено, наистина. Според мен съществуват няколко начина да се измъкнем от сполетялата ни беда.

Седна, отново на мястото си и килна назад кожената шапка. После се облакъти на масата и продължи, оглеждайки спокойно тримата си събеседници:

— Явно разбойниците са доста раздразнени, защото подозират, че обясненията ви за изчезването на златото са само претекст от ваша страна. Същевременно бързат да отплават със саловете си, преди наводнението да спадне. Страхуват се от войниците в крепостта, а когато са подплашени, хората не са склонни да водят разумни преговори. Не следва да очаквате от тях никаква милост. Пък и няма смисъл да ги викаме на разговор, преди да се спрем на задоволително решение. Предполагам, че наемните работници в имението често ловят риба в реката лете?

И тъй като учудените от въпроса домакини кимнаха в знак на потвърждение, съдията продължи:

— Добре. Според мен бандитите ще ни атакуват рано сутринта. Тази вечер ще определим двамина по-яки наемни работници, опитни в риболова, и ще им връчим голяма рибарска мрежа. Ще ги накараме да се качат на покрива откъм портата и да чакат там. Не бива да казваме на никого за този план, тъй като бандитите може да имат свой шпионин сред бежанците. Щом ги видим да се задават, аз ще ги пресрещна отвън, за да разговарям с тях. Знам как да се оправям с тази пасмина. Ще съобщя на главатаря им, че сме добре въоръжени, но не възнамеряваме да оказваме съпротива, стига да пощадят живота ни; склонни сме да ги пуснем в къщата и да ги оставим да вземат каквото им хареса, включително златни и сребърни скъпоценности. Естествено, предложението ни ще ги успокои напълно. Така ще имат възможност да ограбят всичко, без да бързат, а на тръгване да ни избият до един. Ала щом само влязат в двора, нашите хора ще метнат от покрива мрежата върху тях и конете им, а ние бързо ще хлопнем портата пред останалите навън бандити. Главатарят и охраната му сигурно ще бъдат тежковъоръжени, но като се оплетат в мрежата, ще ги обезвредим с няколко удара на бухалките за вършитба. Така ще се сдобием с важни заложници и ще сме в състояние да започнем преговори от позиция на силата.

— Идеята съвсем не е лоша — каза господин Мин, поклащайки бавно глава.

Лицето на иконома се проясни от внезапната надежда, но управителят сви устни загрижено:

— Твърде е рисковано. Ако стане някоя засечка, тези негодници ще ни измъчват зверски, преди да ни убият.

Без да обръща внимание на развълнуваните възгласи на Йен и Ляо, съдията твърдо заяви:

— Ако нещо се осуети, просто ще хлопнете портата зад мен и ще ме оставите навън. Мога и сам да се погрижа за своето спасение — после добави с мрачна усмивка: — Знаете ли, роден съм под знака на Тигъра.

Търговецът на чай го изгледа замислено и след малко каза:

— Добре тогава. Аз ще се погрижа за рибарската мрежа. Ляо, ти ще дойдеш да ми помогнеш.

Мин скочи на крака и попита:

— Йен, би ли завел магистрата в стаята му? Аз самият възнамерявам да отида при наблюдателницата, за да поема дежурството си — после се обърна към съдията: — Редуваме се през три часа, за да следим за евентуална атака на разбойниците. Поддържаме поста и през нощта.

— Аз също ще поема дежурство, разбира се — увери го гостът. — Да ви сменя ли, господин Мин?

Но братът на господаря се възпротиви на подобно предложение. Все пак съдията Ди настоя на своето и накрая се споразумяха за караула от полунощ до три часа през сутринта. Йен пък щеше да застъпи от три до изгрев слънце.

Господин Мин и икономът тръгнаха към килера, за да вземат мрежите за риболов. Магистратът наметна кожуха, взе си меча и последва Йен по стъпалата.

Управителят го поведе към площадката на горния етаж, после поеха по тясното скърцащо стълбище към третия. В края на коридора се виждаше една-единствена врата със солидна дървена рамка.

Йен спря и рече извинително:

— Съжалявам, че господарят ви отреди точно тази стая, ваше превъзходителство. Надявам се да не ви тревожи мисълта, че се налага да спите там, където само преди ден… Самият аз бих ви настанил някъде долу и в цялата неразбория никой не би разбрал, че всъщност…