Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

Отговор не последва. Цяо Тай се обърна. На уличката нямаше никой.

— Къде изчезна този… — започна удивено той и изведнъж замлъкна.

Шапката на непознатия лежеше на калдъръма, точно под извития пасаж. Цяо Тай остави вързопчето си на земята, пресегна се и взе маслената лампа от нишата. Пристъпи напред, за да разгледа отблизо шапката, и изведнъж усети леко докосване по рамото. Той се обърна рязко. Нямаше никой. Но тогава зърна чифт кални ботуши, които се поклащаха до главата му. Изруга отново и погледна нагоре. Спътникът му висеше обесен от другата страна на пасажа. Главата му бе извита неестествено нагоре, ръцете висяха долепени до тялото. Тънкото въже излизаше от отворения прозорец на пасажа.

Цяо Тай се обърна към вратата, разположена под пасажа, и я изрита яростно. Тя отхвръкна навътре и изтрещя в стената. Той се втурна по тясно каменно стълбище, което завършваше с остър завой, и се озова в пасажа над улицата. Вдигна високо лампата и освети тялото на мъж в арабска дреха, проснато до прозореца. В дясната си ръка мъжът още стискаше късо копие с изострен като шило връх. Един поглед към подутото лице и изплезения удебелен език бяха достатъчни, за да се разбере, че мъжът е удушен. Едното му око, изхвръкнало от орбитата, се блещеше кривогледо в пустотата.

Цяо Тай избърса потта от челото си.

— Тъкмо гледка за човек, който си е пийнал хубавичко! — измърмори той. — Май няма по-гаден начин за изтрезняване. Това е оня от кръчмата. А къде ли е грозното джудже?

Той бързо освети отсрещната страна на пасажа. Тъмна стълба водеше надолу, но иначе всичко бе спокойно като в гробница. Цяо Тай остави лампата на земята, прекрачи тялото на арабина и задърпа тънкото въженце, намотано на желязна кука под перваза на прозореца. Бавно изтегли брадатия мъж. Ужасяващо разкривеното му лице се появи на прозореца. От сгърчената му уста струеше кръв.

Цяо Тай изтегли още топлото тяло вътре в пасажа и го положи на земята до арабина. Примката се бе впила дълбоко в мършавото гърло, вратът бе пречупен. Той се втурна по стълбите от другата страна на пасажа. Дванайсет стъпала по-надолу видя ниска врата и заблъска по нея. Отговор не последва и той се хвърли с рамото напред. Старата, проядена от червеи каса се разлетя на трески и сред грохота на отломки от чинии и гърнета, засипан от дървени парчетии, той влетя в полутъмна стаичка.

След миг се изправи. Стара арабка се бе свила в средата на помещението и го гледаше с ужас, отворила широко беззъбата си уста. Светлината от очуканата бакърена лампа, която висеше от почернялата греда на тавана, осветяваше млада жена, сгушена в ъгъла с кърмаче на гърдата. С пронизителен, смразяващ кръвта писък тя покри голата си гръд с някакъв парцал. Цяо Тай понечи да ги заговори, но в този миг отсрещната врата се отвори с трясък и двама араби нахълтаха в стаята, размахали над главите си извити саби. Те се заковаха на място, когато Цяо Тай разтвори ревера на куртката си и показа златната значка.

Докато арабите стояха в нерешителност, един доста по-млад мъж ги разбута и пристъпи към Цяо Тай.

— Какво означава това нахлуване в помещенията на жените ни? — попита той на добър китайски.

— Двама мъже са убити горе в пасажа — изрева Цяо Тай. — Говори! Кой го извърши?

Младият мъж бързо погледна към разтрошената врата и мрачно каза:

— Какво е станало в пасажа над улицата, не е наша работа.

— Свързан е с вашата къща, кучи сине! — изръмжа Цяо Тай. — Казвам ви, горе има двама убити мъже. Говори или ще арестувам всички ви и ще ви разпитам с бой!

— Ако бъдете така добър да погледнете по-внимателно, господине — надменно каза младият арабин. — Ще забележите, че вратата, която току-що разбихте, не е била отваряна в продължение на години.

Цяо Тай се завъртя на пети. Парчетата дърво, в които се бе препънал, бяха остатъци от висок бюфет, един поглед към ръждясалата счупена ключалка и прахта по останките му бе достатъчен, за да разбере, че мъжът говори истината. Вратата, която водеше към пасажа, явно не бе влизала в употреба от много време.

— Който и да е минувач би могъл да убие някого в пасажа над улицата — продължи младият мъж. — От двете страни на пасажа има стълбища към него и доколкото зная, вратите долу никога не се заключват.

— Тогава за какво се използва пасажът?

— Допреди шест години моят баща, търговецът Абдулах, притежаваше и къщата отсреща. След като я продаде, вратата от другата страна беше зазидана.

— Чухте ли нещо? — попита Цяо Тай младата жена. Тя го гледаше с неразбиращи уплашени очи и не продума. Младият мъж бързо преведе и жената енергично заклати глава. Мъжът каза на Цяо Тай: