Роберт Хюлик - Червената лента

— Ти изчезна някъде, да не говорим за това — сухо поде Цяо Тай. — Аз пък към два-три часа след полунощ помогнах на Мън да натовари двамата корейци в една гребна лодка, която да ги отведе обратно в корейския квартал от другата страна на притока. После свирнахме за друга лодка, с която ни откараха до кея. Помогнах на Мън да се качи на военната баржа, която го чакаше там. Чувствах се доста уморен и тъй като ресторантът с раците беше съвсем близо, помолих да ме приютят за през нощта. Това е всичко.

— Ясно — каза Ди, изпи още няколко чаши чай, после внезапно попита: — Къде сме сега?

Ма Жун огледа брега на реката и отговори:

— Струва ми се, на около половината път до Бънлай.

— Кажи на сержанта да обърне баржата и да ни откара обратно в крепостта — нареди съдията.

Ма Жун и Цяо Тай се опитаха да разберат причината за внезапното решение на съдията, но той каза само че искал да провери две-три неща, на които не бил обърнал достатъчно внимание.

Когато се върнаха в крепостта, един адютант ги уведоми, че комендантът е на закрито заседание, на което се разискват важни сведения, току-що донесени от тайните разузнавателни служби.

— Не го безпокойте! — каза му съдията. — Само повикайте полковник Мао!

Ди обясни на изненадания началник на военната полиция, че иска да огледа още веднъж сцената на убийството и че би искал той да присъства като свидетел. С ехидно изражение полковник Мао поведе тримата мъже нагоре по стълбището. Той скъса хартиената лента, която отново бе залепена върху ключалката на стаята, и покани съдията да влезе. Преди да прекрачи прага, Ди каза на Ма Жун и Цяо Тяй:

— Търся нещо малко и остро, например треска или главичка на гвоздей, което да стърчи на това място.

Той очерта с пръст една квадратна зона върху пода, която започваше от вратата и завършваше на половината разстояние до сводестия прозорец. После клекна и започна да изследва дъските на пода сантиметър по сантиметър. Двамата му помощници се присъединиха към него.

— Ако търсите някаква пропадаща врата или друга подобна машинария — саркастично каза полковник Мао, — ще трябва да ви разочаровам. Както знаете, крепостта е построена само преди няколко години!

— Ето, намерих нещо! — възкликна Ма Жун.

Той посочи едно място пред прозореца, където от дюшемето на пода стърчеше недозабитата главичка на един гвоздей.

— Чудесно! — възкликна съдията. Той коленичи и започна да я разглежда. После се изправи и се обърна към Мао: — Бихте ли отделили това червено парченце, прилепнало към главичката на пирона? А също и да разгледате тези малки кафеникави петънца тук, върху дървеното стебло на стрелата?

Мао се изправи, гледайки озадачено малкото парченце червена лента, прилепнало към нокътя на палеца му.

— Когато му дойде времето — бавно каза съдията, — ще ви помоля да потвърдите, че това парченце червена лента наистина е било прилепнало към главичката на гвоздея. А също така, че кафеникавите петна, намерени в непосредствена близост, са най-вероятно от човешка кръв.

Без да обръща внимание на въпросите на полковника, съдията Ди взе стрелата от писалището и я заби в дъските до самата главичка на гвоздея.

— Ето, това е точното място! — той помисли малко, после попита: — А какво е станало с личните вещи на мъртвия и с нещата, които са били в чекмеджето на писалището му?

Раздразнен от наставническия тон на съдията, Мао отвърна студено:

— Събрани са в два отделни пакета, които по моя молба бяха запечатани от коменданта. А пакетите са заключени в моя кабинет. Естествено, ние от военната полиция не сме толкова умни и опитни, колкото служителите на трибунала, но смятам, че си разбираме от работата!

— Добре, добре! — припряно рече съдията. — Заведете ни в кабинета си.

Полковник Мао покани съдията Ди да седне на неговото широко писалище, отрупано с книжа. Ма Жун и Цяо Тай останаха прави до вратата. Мао отключи един железен сандък и извади два пакета, увити в навосъчена хартия. Постави единия пред съдията и каза:

— Това намерихме в кожената папка, която заместник-комендантът носеше на връв около врата си, под бронираната ризница.

Съдията разчупи печата и подреди на писалището сгъната карта за самоличност на офицер от императорската армия, платежен документ за закупена преди седем години къща и малка квадратна калъфка за личен печат, изработена от зелен брокат. Отвори калъфката и като че ли остана доволен, когато тя се оказа празна.