Роберт Хюлик: Той идваше с дъжда

— Предполагам, че ви трябва заложната къща. Ще ви отведа тъкмо отивах там.

— Аз съм съдията — нетърпеливо рече Ди. — Току-що пристигам от мочурището. Ходих да огледам мястото, където е бил убит вашият съдружник. Да влезем вътре, искам да ви предам нещата, които бяха намерени у покойния.

Господин Лин направи дълбок поклон и поведе високия гост към малък, но удобен страничен хол, обзаведен в обичайния стил с няколко тежки мебели от черно дърво. Там покани церемониално съдията да седне на широкото канапе в дъното. Докато домакинът нареждаше на стария прислужник да донесе чай и бисквити, съдията огледа любопитно големия кафез за птици, поставен върху една лавица на стената. Решетките на кафеза бяха от медна тел. Вътре пърхаха десетина птички с пухкави перца.

— Любимото занимание на моя съдружник — каза господин Лин с извинителна усмивка. Много обичаше птиците и винаги ги хранеше сам.

С грижливо подстриганата си къса брадичка и посивяващите мустачки господин Лин на пръв поглед изглеждаше като типичен търговец от средна ръка. Но при по-внимателно вглеждане се забелязваха дълбоките бръчки около тънките устни и големите, мрачни очи на една силна личност. Съдията остави чашата и сдържано изрази съчувствието си за понесената от фирмата загуба. После извади от ръкава си плика и изсипа визитните картички, дребните пари, разписката от заложната къща и двата ключа.

— Това е всичко, господин Лин. Вашият съдружник имаше ли навик да носи в себе си големи суми пари?

Лин мълчаливо огледа малката купчинка, поглаждайки късата си брада.

— Не, Ваше превъзходителство. Преди две години той се оттегли от работата във фирмата и не му се налагаше да носи в себе си много пари. Но снощи, когато излезе, със сигурност е имал повече от тия няколко петачета.

— По кое време излезе?

— Около осем часа, Ваше превъзходителство. Преди това вечеряхме заедно тук, на долния кат. Отиде да се разходи по кея, така ми каза.

— Често ли правеше това?

— О, да. Той винаги е бил саможив човек, а откакто преди две години почина жена му, започна да прави дълги разходки почти през вечер, и все самичък. Хранеше се сам, искаше храната му да бъде поднасяна горе, в малката му библиотека, въпреки че и аз живея тук, в лявото крило. Снощи обаче трябваше да поговорим по един делови въпрос и затова слезе долу да вечеряме заедно.

— Вие нямате ли семейство, господин Лин?

— Не, Ваше превъзходителство. Така и не ми остана време да си създам домакинство. Партньорът ми държеше капитала, но на практика оставяше цялата работа в заложната къща на мен. След като се оттегли от активна дейност, почти не е стъпвал там.

— Ясно. Но да се върнем на снощната вечер. Каза ли господин Чън кога ще се върне?

— Не, Ваше превъзходителство. На прислужника му е наредено никога да не го чака. Моят съдружник беше запален въдичар. Ако на кея преценеше, че времето е благоприятно за риболов, наемаше лодка и прекарваше цялата нощ в реката.

Съдията бавно поклати глава.

— От военната полиция сигурно са ви казали, че са арестували един млад рибар на име Уан Санлан. Съдружникът ви често ли наемаше неговата лодка?

— Това не мога да ви кажа, Ваше превъзходителство. На кея винаги има тълпа от рибари и повечето от тях искат да спечелят някоя пара допълнително. Но ако партньорът ми е наел лодката на Уан, нищо чудно да си е навлякъл неприятности, защото Уан е свиреп млад разбойник. Зная за него, защото и аз самият съм малко риболовец и често съм слушал другите да го споменават. Груб, необщителен младеж!

Лин въздъхна.

— Бих искал и аз да ходя на риболов толкова често, колкото и съдружникът ми, но нямам толкова свободно време… Е, беше много любезно от ваша страна, че донесохте тези ключове. Цяло щастие е, че Уан не ги е взел, за да ги захвърли някъде. Големият е от библиотеката на покойния ми съдружник, а другият — от ковчежето, в което пазеше важните си книжа.

Той протегна ръка, за да вземе ключовете, но съдията ги стисна и ги мушна в ръкава си.

— Тъй като и без това съм тук — каза той, — ще прегледам книжата на господин Чън още сега, господин Лин. Това е убийство и докато случаят не бъде изяснен, всички книжа на жертвата, които могат да съдържат улики, временно са на разположение на властта. Моля ви, заведете ме в библиотеката.

— Разбира се, Ваше превъзходителство.

Лин поведе съдията нагоре по една широка стълба и посочи вратата в дъното на коридора. Ди я отключи с по-големия ключ.