Роберт Хюлик - Ди Гунан

— Значи предпочитате истината да бъде изтръгната с изтезания — изправи се съдията Ди. — Добре тогава, най-напред ще ви покажа тайния проход, който започва от вашата стая, и заедно ще установим докъде води.

Магистратът нареди на Цяо Тай и няколко стражници да отведат Сю Дъдай в дома на доктор Тан. Изпрати сержант Хун до надзорника Хъ Кай да доведе и двете жени. След това излезе от странноприемницата.

Вестта за новия развой в делото Би Сюн се бе разнесла из цялото село и пред дома на доктора се бе събрала голяма тълпа. Още с влизането на съдията в двора отгоре му се нахвърли госпожа Би, нетърпелива да изрази възмущението си.

— Навреме се появявате — прекъсна я магистратът. — Тъкмо ще видите какво се е вършило под вашия покрив.

След това съдията се насочи право към стаята на господин Сю в дъното. Следваха го двете жени, водени от Ма Жун и Цяо Тай. В лявата стая съдията накара да изправят младия мъж пред отвора в пода и му нареди да коленичи до него.

— Заявявате, че се интересувате само от скъпото на сърцето ви учение. Обяснете ми тогава за какво служи този проход под леглото ви.

Сю Дъдай не намери какво да каже. Съдията Ди направи знак на Ма Жун. Цяо Тай му подаде една свещ и Ма Жун хлътна надолу. Озова се в тесен тунел със стени, облицовани с дъски. Наведе се и видя, че и подът беше дървен и старателно излъскан, без една прашинка по него. Слезе още три стъпала надолу и се мушна под нисък свод. В трепкащото сияние на свещта стигна до три стъпала, които опираха о сляпа стена. Но дъските над главата му прокънтяха на кухо. Ма Жун остави свещта на земята и ги повдигна рязко. Те веднага поддадоха и помощникът на съдията Ди се озова под леглото на госпожа Джоу в съседната къща. Излезе навън и откри същото приспособление както в стаята на Сю: капакът бе от четири плочи, стегнати с дървена рамка. Когато бе спуснат, плочите изобщо не се различаваха от останалите на пода, но със завъртане на две пречки от задната страна на леглото се повдигаха без всякаква трудност. Надвесен над отвора, Ма Жун подвикна на Цяо Тай, след което излезе от стаята на госпожа Джоу. Претича през дворчето и изхвърча на улицата през главния вход. Зяпачите се облещиха изумени, когато го видяха да излиза, след като малко преди това пред очите им бе влязъл с двете жени в дома на доктор Тан. Но един момчурляк с остър ум на часа схвана какво бе станало, и се провикна възбудено:

— Съдията е открил таен проход!

Магистратът с доволство установи, че всичките му предположения се потвърждават. Той се обърна към госпожа Би, която се пулеше изумено в дупката, и каза:

— Нищо чудно, че снаха ви се е затваряла по цял следобед в стаята си. Благодарение на този таен проход се е събирала със своя любовник. Дори са имали сигнал, за да си съобщават кога няма опасност. Ето го любовника на снаха ви. Те двамата са убили вашия син.

Госпожа Би пребледня като платно. После нададе глух вик и припадна. Съдията нареди на двама стражници да я пренесат в библиотеката на доктор Тан и да й дадат да изпие чаша силен чай.

Госпожа Джоу и Сю Дъдай останаха безмълвни през цялото време. Лицата им бяха изопнати, но не издаваха никакво вълнение. Гледаха вторачено напред, сякаш всичко това не ги засягаше. Съдията Ди не им каза нищо. Заповяда на Ма Жун и Цяо Тай да ги върнат у надзорника Хъ, за да бъдат откарани оттам оковани във вериги до съдилището на Джанпин. След това магистратът се завърна в странноприемницата.

Привечер съдията пристигна със свитата си в съдилището на Джанпин. В личния си кабинет той написа подробен отчет за разигралите се в Хуанхуа събития. Едва сега можеше да оцени колко точни се оказаха прочетените насън стихове: „От постелята тръгваме… и намираме отговор на всички минали загадки.“ Сега, когато бе открил тайния проход под леглото на Сю Дъдай, смисълът им му се струваше очевиден.

След като довърши отчета, съдията се зае с текущите административни дела на окръга. Чувстваше огромно облекчение, защото знаеше, че неизбежно се приближава до развръзката на този безкрайно оплетен случай.

На другата сутрин събра съдебния състав и реши първо да призове Сю Дъдай. Когато младият мъж коленичи пред подиума, съдията заяви:

— Вчера ви показах, че съм открил тайния проход, свързващ вашата стая със спалнята на госпожа Джоу. При цялата ви поквареност вие сте кандидат за литературните изпити и би трябвало да разсъждавате последователно. Ще разберете, че е излишно да ме карате да ви разпитвам с изтезания. Спестете на мен, а и на себе си тази ненужна тегоба и направете признания за незаконната си връзка с госпожа Джоу, както и за начина, по който е бил убит Би Сюн. Ако се появи и най-малкото основание да смекча наказанието ви, няма да го пропусна.