Роберт Хюлик - Ди Гунан

Учениците затвориха входната врата след тях, изтичаха в библиотеката и трескаво започнаха да се питат какво да правят.

Съдията Ди се бе изправил в предния двор на странноприемницата, обкръжен от стражници, които държаха високо книжни фенери с големи надписи „Съдилище на Джанпин“. Щом се появиха двамата му помощници и задържаните, той заповяда на сержант Хун веднага да отиде в дома на госпожа Би и да я арестува заедно с госпожа Джоу. След като изслуша разказа на надзорника за случилото се, каза на Ма Жун и Цяо Тай:

— Този млад мъж е престъпник. Пазете го зорко тази нощ у Хъ Кай. Утре ще го разпитам в съдилището.

Понеже не беше сигурен, че доктор Тан е замесен по някакъв начин, и имаше наум известността му, съдията не искаше да го арестува без допълнителни доказателства. Накара Тао Ган да отведе стария човек в една от стаите на странноприемницата, да поръча да му донесат чай и да не го изпуска от очи. След това, предшестван от стражниците, които осветяваха пътя му, съдията се отправи за дома на доктор Тан. Отвориха портата с ритници и всички влязоха в двора. Скупчените в библиотеката ученици напълно загубиха ума и дума, когато видяха, че дворът се изпълва със стражници, които крещяха:

— Негово превъзходителство магистратът пристигна!

Тогава пред изумените погледи на учениците се появи снажен мъж с обикновена синя роба и черна шапчица на главата. Както личеше, беше образован човек. Той влезе спокойно в библиотеката, разположи се зад писалището на доктора и се обърна към юношите с властен глас:

— Кажете си имената и откога сте тук, какви са ви отношенията с господин Сю и какво знаете за него.

— Ученикът пред вас — започна първият — се казва Дъ. Доктор Тан е мой учител от тази пролет. Личното име на господин Сю е Дъдай и той вече е взел блестящо първия си литературен изпит. Той е любимецът на нашия учител, негов асистент. Живее в самостоятелна стая в задния край на този двор.

Съдията Ди поклати глава и заяви:

— В момента той е задържан. Заведете ме в стаята му.

Ученикът припна чевръсто и отвори стаята на Сю. Съдията нареди на стражниците да донесат няколко големи свещи, после заповяда да издърпат леглото.

Погледът му веднага бе привлечен от четирите изпъкнали плочи, за които му беше казал Ма Жун. Но в тъмното помощникът му не бе успял да различи останалата част от хитроумното приспособление. Две конопени връвчици, прокарани през процепа покрай четирите плочи, бяха закрепени за две пречки на гърба на леглото. Пречките бяха на панти и служеха за лостове, които отваряха капака. Съдията Ди ги завъртя и плочите се повдигнаха. Бяха стегнати с дървена рамка, която се въртеше на панти, заковани на греда под пода. В краката му зейна черна дупка.

Съдията Ди пристъпи със свещ в ръка и видя стъпала, които се губеха надолу в тъмното. Точно под капака зърна бронзово звънче. Бръкна в него и напипа връвчица с желязна халка на края, която й пречеше да се измъкне. Опъна леко и звънчето се обади с приглушен глас. Съдията се обърна към началника на стражата и каза:

— Пълна тъмница е в този таен проход. Кой знае какви злодейски изненади може да поднесе. Остани тук през нощта с двама от твоите хора, утре на светло ще разгледаме всичко — учениците, които бяха присъствали през цялото време, блещеха невярващи очи. — Всичко това не ви засяга — успокои ги съдията Ди. — Няма защо да се тревожите. Искам само да си кажете имената, възрастта и прочие и да сложите личните си печати на тези документи като свидетели при откриването на тайния проход.

Беше ударила четвърта стража и съдията реши, че е време да се прибират в странноприемницата. Тъкмо напускаха дома на доктор Тан, когато дотича Цяо Тай:

— Отведохме Сю при надзорника, аз се върнах в странноприемницата и си поприказвах със стария доктор. Стори ми се искрен, когато заяви, че не знаел нищо за похожденията на младия Сю. Той е книжен плъх и няма понятие, какво става в реалния живот. Късно е вече, господарю, защо не отидете да подремнете малко!

— Сержант Хун пристигна ли с двете жени? — попита съдията. — Не са успели, надявам се, да избягат — и тръгна с широка крачка към странноприемницата, следван от стражниците.

Когато влезе в предния двор, съдията Ди чу женски плач и клетви, след което видя сержант Хун и госпожите Би и Джоу. Госпожа Джоу веднага се нахвърли с кресливи обиди върху съдията, но той я накара да млъкне, като нареди на сержант Хун да качи двете жени на носилка, да ги отведе при надзорника Хъ и там да ги затвори в отделни стаи. После се оттегли в стаята си да поспи няколко часа.