Сутринта стана рано и нареди на Тао Ган да доведе в стаята му доктор Тан. Когато старият книжовник се появи, той го огледа внимателно. Беше крехък старец с мека бяла брадица и редки мустаци. Лицето му беше цялото сбръчкано, очите му през цялото време мигаха. Нямаше бакенбарди. Съдията установи, че Цяо Тай го беше описал точно.
— Докторът, застанал пред вас — приповдигнато започна възрастният мъж, — се именува Тан, собственото му име е Дъдзун. Още не ми е известна причината, поради която негово превъзходителство накара стражниците да ме домъкнат тук и да ме държат затворен. Живея далеч от мирската суета. Не смея да заявя, че съумявам да следвам пътя на нашите велики предци, и все пак мисля, че никога не съм се впускал в пътища, несъобразени с обичаите. Моля негово превъзходителство да бъде милостив и да ми изтълкува ставащото.
— Вашата ученост е общоизвестна — започна съдията. — Отдавна чаках случай да се срещна с вас. Но като наставник на група млади хора, както ви е известно, вие сте отговорен и за нравствеността им. Сигурен ли сте, че у всички тя е безупречна?
— Моите ученици — възмутено отвърна старият учител — без изключение произхождат от знатни семейства. Денем подготвят уроците си, вечерно време слушат лекциите ми. Придържат се неотклонно към правилата, които открай време направляват живота на подготвящите се за литературни изпити. Как може дори да си помислят за нещо неподобаващо? Опасявам се, че негово превъзходителство е бил зле осведомен.
— Откакто съм магистрат — отговори му съдията Ди, — никога не съм предприемал нещо само въз основа на мълви. Без съмнение учениците ви произхождат от благородни фамилии, но мислите ли, че това е достатъчна гаранция за нравствеността им? За съжаление трябва да ви съобщя, че кандидатът Сю Дъдай, ваш ученик от няколко години насам, е замесен в убийство.
Поразен от новината, доктор Тан възкликна:
— Не е възможно! При наличие на неопровержимо доказателство бихте могли да ме убедите, че който и да е от моите ученици е извършил нещо неразумно, само не и младият Сю, най-добрият ми ученик! Макар че заниманията ми ме държат настрани от мирските дела, неотдавна до мен все пак стигнаха неясни слухове, че тукашният магистрат е твърде прибързан в заключенията си и че проявява злощастната склонност да прави необосновани преценки. Предвид на причудливото обвинение, което чух, съм склонен да приема, че в тези твърдения има частица истина.
— Господине — загуби търпение съдията Ди, — вие сте познавач на литературата, но извън нея пропуските ви са смайващи. Като книжовник ви се покланям, но като магистрат на този окръг не виждам никаква причина да имам по-особено отношение към вас. Когато му дойде времето, ще трябва да понесете последствията от лековатото си отношение към поверените ви младежи!
Съдията Ди нареди да върнат доктор Тан в стаята му. После прати Цяо Тай да доведе от надзорника Сю Дъдай. Докато задържаният коленичеше, съдията установи, че няма нищо чудно в страстта на госпожа Джоу към този красив младеж с благородна осанка. С добро здраве, привлекателна възраст и остър ум, той нямаше никакво извинение за участието си в интрига, довела до смъртта на един невинен дребен търговец. Съдията реши, че в този случай законът трябва да бъде приложен с цялата му строгост, и започна без всякаква приветливост:
— От една седмица ви издирвам, Сю Дъдай. Най-сетне ви открих. Признайте истината за извънбрачните си отношения с госпожа Джоу и за начина, по който двамата сте убили Би Сюн! Предупреждавам ви, че имам доказателство за вината ви и че ако не признаете незабавно, няма да се поколебая да ви разпитам с изтезания.
Младият Сю се стресна от тези думи, но си каза, че съдията никога няма да посмее да подложи на тежки изтезания него, потомъка на стар влиятелен род. Реши, че просто се опитва да го сплаши.
— Кандидатът, застанал пред вас — отговори той, — е издънка на старинна благородна фамилия. Баща ми и дядо ми са били губернатори на провинции, служители на трона. В рода ни синовете винаги са били възпитавани строго. Как би посмял един от тях да престъпи закона? Освен това денем и нощем съм под наблюдението на доктор Тан. Моята стая е точно срещу библиотеката, храним се заедно. Дори и да съм имал намерение да се отдам на безнравствените деяния, в които ме обвинява негово превъзходителство, как бих могъл? Моля негово превъзходителство отново да провери всички факти. Тогава ще се види, че съм напълно невинен.
Читать дальше