Роберт Хюлик: Ди Гунан

— Двамата дадохте противоречиви показания. Не мога да продължа делото без предварително следствие. Ще свикам следващото заседание след оглед на местопрестъплението.

После заповяда на стражниците да отведат Кун и надзорника на селото и даде нареждане да се направят необходимите приготовления за посещение на мястото на двойното убийство.

След като се прибра в личния си кабинет, съдията заповяда на стражниците да доведат регистратора на смъртните случаи. Когато гонгът прокънтя три пъти, отново облече официалната си роба и шапката, предназначена за по-представителни случаи, и потегли с носилката си за село Шестата миля, придружен от стражниците и останалите съдебни чиновници. Жителите от околността вече бяха научили за двойното убийство и понеже познаваха своя магистрат като вещ следовател и разобличител на престъпници, след шествието тръгна голяма тълпа, за да проследи по-нататъшния развой на събитията.

Стигнаха до селището около обед. Надзирателят Бан, помощникът му Цао Сан и старейшината на селото вече бяха стъкмили импровизиран трибунал и излязоха да посрещнат съдията. След като размениха обичайните поздравления, съдията Ди слезе от носилката и съобщи:

— Първо ще отида до странноприемницата на Кун, за да проведа оглед, после ще открия съдебното заседание и ще продължа с разпитите — и нареди да го отведат до странноприемницата на Кун, където пред вратата лежаха намушканите с нож жертви.

— Къде намери телата? — обърна се съдията към Бан.

— С позволение на негово превъзходителство тези мъже са убити от Кун Уандъ с цел грабеж и после са били пренесени до вратата на пазара, за да се заличи злодеянието. И тъй като не исках да замесвам невинни хора в тази история, наредих да поставят труповете тук, пред хана на Кун. Моля негово превъзходителство да провери показанията ми.

Едва бе замлъкнал, когато съдията Ди избухна:

— Дървена главо! Не съм ти искал да ми казваш името на убиеца. Искам да зная защо ти, който си назначен на държавен пост и трябва да познаваш всички текстове на закона, си се осмелил така дръзко да поругаваш правосъдието? Добре ти е известно какво наказание се предвижда за онзи, който съзнателно премести тялото на жертва и по този начин унищожи важни улики. Каквато и да е вината на Кун, нямаш никакво право да местиш телата на убитите, без да си поискал изрично разрешение при съществуването на достатъчно основания и преди аз да съм провел моето разследване и да съм съставил и запечатал официалния си доклад. Така че питам те: защо си си позволил да нарушиш закона на страната и си проявил дързостта да преместиш труповете без разрешение? Очевидно е, че прикриваш някаква недостойна комбинация. Може би заедно с Кун сте организирали убийството и после сте се скарали при подялбата на парите, което те е накарало да хвърлиш върху него цялата вина… Най-напред ще ти наложа полагаемия ти се бой с пръчки, а после ще те разпитам с мъчения.

Съдията Ди нареди на стражниците веднага да отмерят сто удара с дебели бамбукови пръчки на надзорника на селото. Бан запищя до небесата и скоро изтерзаното му тяло се покри с кръв. Всички присъстващи бяха убедени, че Кун е обвинен несправедливо, и се възхитиха от проницателността на съдията Ди.

След като получи полагаемото му се наказание, надзорникът продължи да настоява, че е невинен. Съдията реши временно да го остави на мира и влезе в хана на Кун, следван от хората си.

— Странноприемницата ти е с доста стаи, покажи ми точно къде бяха настанени жертвите — обърна се той към Кун.

— Трите стаи в дъното на къщата са на моята съпруга, на малката ми дъщеря и моята собствена. Другите две стаи в източната част са кухните. В тези пет стаи никога не се приемат гости. За тях са стаите в първия и втория двор. На двамата клиенти, които дойдоха снощи и се представиха за търговци на коприна, дадох най-хубавата стая във втория двор. До нея не достигат шумът и прахът от улицата и им я дадох, защото знаех, че няма да се пазарят за цената — след това Кун отведе съдията и помощниците му във втория двор и им показа стаята, наета от двамата убити търговци.

Съдията и помощниците му огледаха най-внимателно стаята. Остатъците от вечерята още си стояха на масата, до леглата се мъдреха двете нощни гърнета. Нямаше и помен от борба, още по-малко — от убийство. Но като си помисли, че Кун може би все пак крие нещо, съдията запита: