Роберт Хюлик: Ди Гунан

— Поддържаш тази странноприемница повече от десет години и вероятно имаш доста клиенти. Предполагам, че търговците на коприна не са били единствените ти посетители снощи?

— Имаше още трима клиенти. Един търговец на кожи, пътуващ за Шанси, и един господин от провинция Хънан, придружен от слугата си. И тъй като господинът се разболя, двамата са още в стаята си в първия двор.

Съдията нареди да му доведат търговеца на кожи и слугата на болния господин. Когато двамата застанаха пред него, той се обърна най-напред към търговеца:

— Кой сте вие?

— Търговец съм на кожи от Шанси — започна мъжът. — Упражнявам това занятие от две години. На минаване оттук винаги отсядам в тази странноприемница. Наистина видях двамата търговци да си тръгват преди изгрев слънце и освен това мога да заявя, че не съм чул нито викове, нито борба през нощта. Естествено, нямам никаква представа, как са били убити.

После съдията се обърна към прислужника, който потвърди показанията на търговеца на кожи и добави, че поради неразположението на господаря си не бил мигнал през цялата нощ. И ако в странноприемницата е станало нещо необичайно, той непременно е щял да научи.

След като изслуша свидетелските показания, съдията си каза, че те само потвърждават собственото му мнение за невинността на Кун Уандъ. Но тъй като все още не беше напълно удовлетворен, нареди на хората си да огледат и останалите стаи като през лупа. Когато и това бе сторено, не се откри нищо, което да сочи, че тук е било извършено убийство.

Съдията Ди вече напълно се убеди, че убийството е било извършено навън, след като двамата търговци са напуснали странноприемницата. Защото, дори да се предположеше, че и тримата посетители са в заговор с Кун, то как са успели да заличат всякаква следа от престъплението? Потънал в мисли, съдията се върна заедно с хората си на пазара и внимателно огледа мястото, където бяха открити телата. Повече от очевидно беше, че убийството е станало именно тук. Цялата земя наоколо беше пропита с кръв. Наблизо нямаше никаква къща, самият площад беше по-нататък. Съдията нареди да доведат някои от жителите, за да ги разпита, но не научи нищо от тях. Само по крясъците на ранобудните минувачи разбрали, че е станало убийство. Веднага предупредили надзорника на селото, чието по-нататъшно разследване установило, че жертвите били прекарали нощта в странноприемницата на Кун. Тези факти накараха Ди да предположи, че може би истинският виновник е Бан. Но понеже вече се свечеряваше, реши да отложи по-нататъшните разследвания за другия ден, като си рече, че няма да е излишно още тази вечер да изпрати тримата си помощници да научат какво се говори из селото. Заседанието можеше да се свика рано на следващата сутрин.

— От самото начало на този случай — обърна се той към селския старейшина — въпросите се трупат един след друг, кой от кой по-объркани. Затова пристигнах лично. В дела като това е много важно съдебното заседание да се проведе колкото може по-бързо, затова ще прекарам нощта тук и рано сутринта ще свикам заседание.

След като нареди труповете да бъдат строго охранявани, съдията се отправи към служебната резиденция, приготвена специално за него. Поговори още малко със старейшината, после отпрати всички, с изключение на Хун, и му каза:

— Очевидно престъплението не е извършено от Кун. По-скоро подозирам надзорника Бан. Той побърза да обвини друг човек, за да отклони подозренията от себе си. Няма да е зле тази вечер да пообиколиш селото и да се опиташ да събереш сведения. Научиш ли нещо интересно, незабавно ми съобщи.

Сержант Хун излезе от резиденцията и тръгна с трима стражници да търси Цао Сан, помощника на Бан. Той се оказа един от хората, които пазеха труповете. Сержантът пристъпи към него и каза приветливо:

— Аз съм от придружителите на съдията Ди и помагам в разследването на това дело. Досега не съм притеснявал твоя началник. Единственото заключение, до което стигнах, е, че Кун е невинен. И макар с моите приятели да сме ревностни служители на държавата, никога не притесняваме невинни. Но имахме доста изморителен ден и стомасите ни съвсем олекнаха. По всяка вероятност вашият началник, надзорникът Бан, си има някое местенце, където може да се похапне и да се пийне винце? Не че търся някой да ни плати вечерята, всеки познава честността на нашия господар и утре той ще ни даде достатъчно пари, за да си платим храната с колегите. Но не ни оставяй дотогава да умрем от глад!