Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Никога не тичайте, не влачете наметката си по пода, не повишавайте тон на публично място и никога не пийте алкохол. Една млада дама не трябва да си служи с лъжа. Не клюкарствате, никога не участвайте в хазартни игри. Не бива да слушате трубадури и трябва всеки ден да се молите в параклиса.

Бриана прикри прозявката си. Първата придворна дама сега щеше да им каже, че трябва да използват салфетки — една дама никога не си избърсва пръстите в покривката на масата. Замисли се за бъдещия си годеник. Младото момиче нямаше никаква представа кого ще избере крал Едуард за неин съпруг, но знаеше, че това ще стане преди тя да навърши осемнадесет години. Напоследък в сънищата й се явяваше някакъв тайнствен рицар, който щеше да поиска ръката й. Сънищата й бяха толкова ясни, сякаш всичко се случваше наяве, но когато се събудеше, девойката не можеше да си спомни лицето на непознатия. Бриана потръпна. Вярваше, че скоро животът й ще се промени напълно.

Изведнъж се сепна от силния вик на мадам Марджори. Първата дама бе наметнала плаща си и младите момичета избухнаха в смях зад гърба й. Лимоновият сок бе оставил ярка следа, която блестеше на слънцето върху черната наметка.

— Никой да не мърда оттук, докато не открия коя е виновницата за това безобразие! — Очите й гневно блеснаха и лицето й се изкриви от гняв. Настъпи тягостна тишина, докато ахатовите й очи подозрително оглеждаха девойките.

Бланш Ланкастър пребледня и смутено наведе глава. Принцеса Йоанна, по-малката сестра на Изабел, се огледа тревожно. Джоан обаче беше погълната от опити да съчетае бодлива дръжка от роза с брезовата пръчка на мадам — там, където ръката й щеше да я хване.

Изабел тръсна черната си коса и злобно заяви:

— Това беше дело на Бедфорд и нейната приятелка Джоан от Кент. — Младата принцеса завиждаше на красотата на двете девойки.

Бриана ахна от изумление.

Джоан тъкмо бе натопила пръчката в изпражненията на кученцето, когато думите на принцеса Изабел я сепнаха. Тя веднага се изправи, готова да признае вината си, ала приятелката й бързо стисна ръката й.

— Аз го сторих, мадам. Джоан няма нищо общо.

Младата девойка бе свикнала с детинското поведение на Джоан и всевъзможните й лудории. Макар да бяха на една възраст, тя винаги се опитваше да защитава и прикрива приятелката си.

Лицето на мадам бе застинало в неподвижна маска.

— Моля, лейди Бедфорд, последвайте ме.

Думите й прозвучаха като присъда. Навярно я очакваше жестоко наказание. Мадам бавно се наведе и взе брезовата пръчка. В този миг острият трън се заби в палеца й. Тя бързо засмука окървавения си пръст. Джоан бе очарована от гледката — мадам смучеше пръста си, изцапан от кучешките изпражнения.

Бриана неохотно последва първата придворна дама. Минаха през източната тераса и прекосиха горното крито на двореца покрай кралските покои. Девойката погледна с копнеж към своите стаи, които се намираха в другата част на двореца. Искаше й се да довърши картината си, изобразяваща свети Георги, убиваш змея с копието си. Въздъхна примирено и продължи след мадам.

Джоан тръгна след приятелката си, измъчвана от угризения. Видя как Бриана последва мадам в апартамента. Трябваше да събере всичката си смелост, за да почука на вратата. Вратата рязко се отвори и тя уплашено се отдръпна. Не посмя да погледне към Бриана и бързо заговори.

— Мадам, аз съм виновна за всичко…

Възрастната жена рязко се обърна към Бриана.

— Това вече е нечувано! Наистина е безобразие да се опитваш да замесваш и лейди Джоан в цялата тази история. — Извърна се към Джоан. — Скъпа моя, постъпката ти наистина е много благородна и заслужава награда. Несъмнено кралската ти кръв си казва думата, ала този път лейди Бедфорд ще понесе последствията за възмутителните си действия.

Джоан знаеше, че е безсмислено да спори. Само бе влошила положението на приятелката си. Преди да си тръгне, погледна към Бриана и сърцето й радостно трепна, когато видя топлата й усмивка.

В този миг Бриана реши да поговори с мадам, преди тя да започне да я бие с брезовата пръчка по дланите.

— Мадам, и двете знаем, че не съм виновна за това, което се случи. Принцеса Изабел ме обвини несправедливо, защото ме ненавижда. А освен това знае, че вие няма да накажете Джоан, тъй като във вените й тече кралска кръв. — В очите й блесна закачлива искра. — Ако искате да излеете яда си върху мен, ето ръцете ми! — Тя протегна дланите си към придворната дама. Девойката не се страхуваше от няколко удара с пръчка. Ала мадам реши, че дръзкото момиче заслужава по-изтънчено наказание. Изгледа с отвращение петната от боите по ръцете на момичето.