— Изключено е да се отвори — изпъшка той. — Часовниковият механизъм не е навит, а и комбинацията не е нагласена.
Майката на Агата нададе нов, истеричен писък.
— Тихо! — вдигна треперещата си ръка господин Адъмз. — Пазете тишина за минута, Агата! — извика той колкото можеше по-силно. — Чуваш ли ме?
В настъпилата тишина до тях долетяха едва чуто неудържимите писъци на детето, обезумяло от страх в тъмното хранилище.
— Милото ми детенце! — изплака майката. — Ще умре от страх. Отворете вратата! О, разбийте я! Какви сте мъже, нищо ли не можете да направите?
— Само в Литъл Рок има човек, който може да отвори тази врата, по-близо няма такъв — каза с разтреперан глас господин Адъмз. — Боже мой! Спенсър, какво да правим? Това дете… няма да издържи дълго вътре. Няма достатъчно въздух, а може да припадне и от страх.
Майката на Агата, изгубила вече и ума, и дума, биеше с юмруци по вратата на хранилището. Някой, без да мисли, предложи да взривят динамит. Анъбел обърна към Джими големите си очи, пълни с тревога, но още не с отчаяние. Жената винаги е склонна да мисли, че няма нищо невъзможно за мъжа, когото боготвори.
— Не можеш ли да направиш нещо, Ралф? Опитай, моля те!
Той я погледна и на устните и в очите му затрептя странна, мека усмивка.
— Анъбел — каза той, — подари ми тази роза.
Тя едва повярва на ушите си, но откачи от гърдите си розичката и му я подаде. Джими я затъкна в джобчето на жилетката, хвърли сакото и запретна ръкави. След това Ралф Д. Спенсър престана да съществува и неговото място зае Джими Валънтайн.
— Дръпнете се от вратата — всички! — изкомандува той.
После вдигна куфара на масата и го отвори. От този миг той сякаш забрави, че наоколо му има други хора. Той подреди бързо и прецизно странните, лъскави инструменти, като си подсвиркваше тихичко, както винаги, когато работеше . Останалите го гледаха като омагьосани — в пълно мълчание, съвсем неподвижни.
След минута любимата му бормашина се вряза плавно в стоманата. А след десет минути Джими издърпа резетата и отвори вратата, с което би собствения си касоразбивачески рекорд.
Агата, почти в несвяст, но жива, бе поета от майчините ръце.
Джими Валънтайн облече сакото си, излезе от перилата и се упъти към изхода. Стори му се, че някакъв далечен, познат някога глас извика след него: „Ралф!“ Но той не се спря.
На вратата стоеше едър мъжага, който почти му запречваше пътя.
— Здравей, Бен! — каза Джими все със същата странна усмивка. — Най-после ме пипна, а? Е, да вървим. Сега вече ми е все едно.
Но Бен Прайс постъпи доста необичайно.
— Изглежда, имат грешка, господин Спенсър — каза той. — Ние, струва ми се, не се познаваме. Ей там ви чака вашият файтон.
И Бен Прайс се обърна и закрачи надолу по улицата.
© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски
O. Henry
A Retrieved Reformation, 1909
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
О. Хенри. Избрани разкази
Издателство „Народна култура“, София, 1977
Второ допълнено издание
Подбор и редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Газдов
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова
O. Henry. The Complete Works of O. Henry
Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13800]
Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00