Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Почука по-силно, но резултатът беше същият. Натисна дръжката и с изненада откри, че вратата е отключена. Прекоси хола и силно почука на спалнята.

— Събуди се, красавице. Очаква ни още един ден на кръглата маса.

Отвътре не се чуваше нито звук. Той рязко отвори вратата.

— Лора? Лора, наближава осем. Трябва да…

Той млъкна и се закова на място, когато видя, че леглото е празно. И идеално оправено.

Така, каза си веднага той, преди въображението му да е успяло да нарисува някои доста неприятни картинки. Значи тя е станала рано, облякла се е, оправила си е леглото и е излязла с Пит. Прислужничката просто не я е видяла.

Откъм хола се дочу шум. Адам се втурна натам с надеждата да види Лора.

Но не беше Лора, а баба му.

— А, ето къде си бил, Адам.

— Въпросът е — каза рязко Адам, — къде е Лора?

— Опасявам се, че си е тръгнала, скъпи.

— Искаш да кажеш, че е тръгнала заедно с Пит към компанията?

— Не, Адам — отвърна Джесика след кратко мълчание.

Буца заседна на гърлото му.

— Леглото й е оправено. Значи не е спала тук, нали?

С присъщата за нея прямота, Джесика леко поклати глава.

Адам се изпълни с такава ярост, че за миг изгуби равновесие и сграбчи облегалката на канапето, за да не падне.

— Копеле — извика, без да пуска облегалката. — Само да ми падне. Защо, по дяволите, не са останали в хотела? Защо е трябвало да я връща тук и да спи с нея под моя покрив?

Джесика изгледа изумено внука си.

— Какво, за Бога, искаш да кажеш, Адам? Лора и Пит? Да спят заедно?! Не говори глупости.

Адам бе шокиран по-скоро от тона, отколкото от думите на баба си.

— Снощи са били в апартамента на Пит — измърмори притеснено той. — Излезли са заедно. Портиерът е видял как Лора се качва в колата му. Когато се прибрах, кадилакът беше тук. Значи Пит и Лора са се върнали вкъщи.

Очите на Джесика се изпълниха със съчувствие.

— Питър се е върнал… — последва продължително мълчание — … след като е оставил Лора на летището — довърши тя.

Отново му направи впечатление тонът й. Той гледаше баба си като зашеметен.

— Тя… е заминала?

Джесика кимна, без да сваля очи от него.

— Съжалявам, Адам.

— Къде е отишла?

— Не зная.

— Пит сигурно знае — каза той и тръгна към вратата.

— Адам — извика Джесика.

Той спря и се обърна към баба си. Тя се усмихна тъжно.

— Може би е решила, че така е най-добре.

Адам влетя в приемната точно когато Пит се готвеше да влезе в залата за заседания, където го очакваха Грант Симънс и групата му, за да уточнят последните подробности по споразумението.

— Искам да говоря с теб — каза заплашително Адам.

Госпожа Сондърс, която заради преговорите бе дошла по-рано, побърза да впери поглед в клавиатурата на компютъра.

— Радвам се, че си тук. — Пит не изглеждаше впечатлен от тона на брат си. — Сигурен съм, че Симънс ще предпочете да довърши работата с теб. По необясними за мен причини, вие двамата се разбирате отлично — усмихна се кисело той.

Адам не отвърна на усмивката му.

— Къде е тя?

— Добре, почакай малко. — Питър го изгледа замислено. — Ще уведомя Симънс, че ще закъснееш няколко минути. — Преди Адам да възрази, Пит се шмугна в залата за заседания и след около половин минута се появи отново. — Да отидем в моя кабинет? — предложи и тръгна.

Адам го последва безмълвно.

— Къде е тя? — запита отново щом затвори вратата.

Питър бе побързал да седне зад бюрото си, тъй като искаше между него и брат му да има някаква по-солидна преграда.

— Не зная, Адам.

— Без номера, Пит. Ти си я закарал на летището.

— Така е. Оставих я на аерогарата, но тя не ми каза закъде заминава.

— Не ти вярвам.

— Съжалявам, Адам. Даде ми ясно да разбера, че не иска абсолютно никой — включително и аз — да знае къде отива. — Той замълча. — Може би така е най-добре.

Адам гневно се приближи към огромното махагоново бюро и удари с юмрук по него.

— Снощи проведохте доста дълъг и задушевен разговор в апартамента ти. Или приказките са били по-малко, отколкото си мисля? — каза той, задъхвайки се от ярост. Пит занемя, смаян от намека. — Е, за какво си говорихте? — попита Адам, след дълго напрегнато мълчание.

— Разни неща. По работа — притеснено отвърна брат му.

— Глупости. Какво се случи, Пит? Тя възвърна ли си паметта? Кажи ми! Ще го преживея. Просто искам да зная. Имам право да зная, дявол да го вземе!

— Няма нищо за казване. Спомена само, че имала намерение да замине веднага след като се върнала от Сан Франциско. Че ти си знаел. И затова… заминаването й нямало да те изненада.