Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— Никога няма да забравя тази нощ — колебливо се усмихна тя.

Лицето му стана още по-загрижено.

— Говориш така, сякаш всичко е свършило. Това не е краят, а началото. — Лора се вгледа в него, но не отговори. — Не съжаляваш, нали?

— Не съжалявам — прошепна тя.

— Трябва да знаеш, че за мен това не е история за една нощ.

— Адам, недей. — Тя отмести поглед, но той хвана брадичката й и я накара да го погледне в очите.

— За мен тази нощ не е просто сексуално преживяване. — Той се замисли, после рязко седна в леглото. — Нещо става с мен, Лора. Още не зная какво е. Не съм наясно какво има между нас, но искам да бъдем заедно, докато разбера.

Той продължаваше да я гледа с очите на влюбен — разбиращо, интимно и страстно.

— Искаш да бъдем заедно? — повтори тя с едва забележима усмивка.

— Докато разбера какво е. Сигурно ще ми трябва известно време.

— Съгласна съм. — Протегна ръце към него и той, без да се колебае, я грабна в обятията си.

Лора се мяташе в леглото и викаше:

— Адам! Адам! Не ме изоставяй… Адам, върни се…

— Лора, събуди се. Всичко е наред. Тук съм. Тук съм.

Тя мигом отвори очи.

— Адам — прошепна дрезгаво.

Той избърса сълзите й.

— Сънуваше кошмар, скъпа. Искаш ли да ми го разкажеш? Може би сънищата ти са ключът към твоето минало.

Тя седна в леглото и за момент забрави, че е гола. В следващия миг се сепна и бързо се загърна с чаршафа.

— Колко е часът?

Адам погледна радиочасовника на нощното шкафче.

— Наближава шест. Съмва се. Моля те, разкажи ми съня си. Викаше името ми. Викаше: „Адам, върни се!“

Тя все още трепереше, но очите й бяха вече сухи.

— Много глупав сън.

— Глупав ли?

— Сънувах, че двамата с теб сме Адам и Ева в райската градина. Поне бяхме там, докато ти отхапа от забранената ябълка.

— И какво стана после?

— Ти изчезна. Изпари се.

— Тук съм. Цял целеничък. — Той хвана ръката й и я притисна към гърдите си, но тя рязко я дръпна — още не можеше да се отърси от кошмара. Не беше лесно да прогониш самотата, дори въображаемата.

— Трябва да се обличаме и да тръгваме за „Форчън“ — каза внезапно тя и както бе увита в чаршафа, стана от леглото. Адам остана съвсем гол… и възбуден.

— Още не е съмнало, Лора. Хайде да полежим още малко. После ще си поръчаме фантастична закуска в леглото…

Тя грабна роклята си и я притисна към тялото си като щит. След това хвърли чаршафа върху него.

— Какво има, Лора? — Той се бе приближил и за неин ужас беше съвсем гол.

Тя го гледаше съсредоточено и продължаваше да притиска роклята към гърдите си.

— Хайде да не се увличаме.

— Искаш да кажеш „отново“? — усмихна се той.

— Снощи проявих слабост — промърмори тя. — Изобщо не се замислих.

— Сънят ли те уплаши? Страхуваш се, че ще изчезна?

— Не — отвърна тя леко предизвикателно. — Тревожа се от много по-сериозни неща. Ако случайно си забравил, страдам от амнезия. Утре може да се събудя и… да си спомня всичко.

— Чудесно. Много ще се радвам. Искам да узная всичко за теб.

— Може да не ти се стори толкова чудесно.

Той понечи да я прегърне, но тя се извърна. В следващия мит осъзна, че роклята не я прикрива отзад. Обърна се отново с лице към него и видя, че той се усмихва.

— Слушай, ще се почувстваш ли по-добре, ако ти се закълна, че никога няма да вкуся ябълка? — каза той.

Чарът му я обезоръжаваше, но тя опита да му се противопостави.

— Ами ако много обичаш ябълки? Ще ти бъде трудно да устоиш на свежа рубиненочервена ябълка. Почти невъзможно.

— О, чула си ужасните клюки, които се носят за мен.

— Отричаш ли?

— Ако кажа „да“, ще те излъжа. Въпросът е какъв предпочиташ да бъда: плейбой или лъжец?

— Нито едното, нито другото.

— Не си играя с теб, Лора. И няма да излъжа, ако кажа, че тази нощ…

— О, моля те, Адам. Недей. Не казвай нищо. — Лора извърна глава и той се загледа в профила й.

Идеален профил. Тя бе толкова красива, толкова привлекателна. Дори след тази нощ, изпълнена с любов, желанието му не бе утолено. Може би никога нямаше да й се насити.

Когато отново се обърна с лице към него, за миг изглеждаше така трогателно сериозна и уязвима, че дъхът му спря. И в същото време изпита много странно чувство, също както и първия път, когато я бе видял. Някакво особено и необяснимо чувство на нещо вече видяно и преживяно преди — мигновено, неопределено и без абсолютно никаква причина. И то не бе предизвикано от външния вид на Лора, а от погледа й, от изражението на лицето й, които го озадачаваха, замайваха и смущаваха.