Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Адам се отдръпна и нежно се усмихна.

— Помниш ли как се заклех да не те доближавам?

— Помня.

— И, че ако наруша тази клетва, ще можеш да отнесеш със себе си всички рокли от седмия етаж на магазина? — Тя кимна и очите й дяволито заблестяха. — В кутии ли ги искаш или в пликове?

Тя остави роклята си бавно и предизвикателно да се свлече на килима.

— Никак. Понякога прекалено многото дрехи могат да се окажат сериозно затруднение.

Очите на Адам жадно поглъщаха тялото й. Изглеждаше като излязла от кориците на списание за дамско бельо — привлекателна и нереална. Страхуваше се да я докосне. Имаше чувството, че ще развали магията и тя ще изчезне като видение.

— Лора — прошепна той и за първи път изпита съжаление, задето не знае истинското й име. Лора Ашли — неговата любовница — фантом. Не знаеше нищо за нея — нито произхода й, нито откъде е, нито дори дали е имала други мъже преди него. Възможно ли бе да е първият? Първият мъж в живота на тази чиста, недокосната богиня. Бе дошла при него открито, с готовност, без страх. С какво го бе заслужил?

— Адам — прошепна тя. — В очите ти има сълзи. — Нежно погали мокрите му бузи.

— Трогнат съм, Лора. — Той я погледна без притеснение.

— Уплаших се, че отново нещо те възпира — усмихна се, но устните й трепереха.

— Не мога да мисля за нищо друго. Ти изцяло си завладяла ума ми. Омагьосала си ме.

— Наистина ли?

Той протегна ръце.

— Виж, треперя. — Погали я по бузата като че докосваше най-фин порцелан. — Ти си дар от Бога.

— Не съм… много опитна, Адам. Може да ти се сторя… непохватна.

— В момента се чувствам като ученик. Аз съм в ръцете ти. О, Лора, не разбираш ли, че си ме покорила.

— Умеете да говорите, господин Адам Форчън — каза тя.

— Говоря, каквото мисля — отвърна сериозно той.

— Зная. — Тя се усмихна. — Казах го като комплимент. — И се отпусна в прегръдките му. Когато дланите му докоснаха кожата й, тя потръпна от невероятното удоволствие.

Той сведе глава и покри с целувки шията й, а пръстите му ловко разкопчаха сутиена й. Лора издърпа ризата му и плъзна длани под нея. Кожата му бе топла и гладка. Тя долови тръпката, която прониза тялото му и изпита радост от въздействието си върху него.

— О, Адам — прошепна, — толкова е хубаво.

— Хей, взе ми думите от устата. — Той бавно свали презрамките, обхвана гърдите й и нежно целуна изящните втвърдени зърна.

Краката на Лора се подкосиха. Тя потърси опора в прегръдките му и започна да сваля дрехите му. Копнееше да почувства допира на кожата му.

Адам бързо се справи с останалата част от бельото й. Ръцете му трепереха — всичките му умения на прелъстител се бяха изпарили. Беше завладян от непреодолимо желание.

Той понечи да я вдигне на ръце, но Лора загуби равновесие, залитна към него и двамата се строполиха на пода. Адам изстена.

— Исках това преживяване да остане незабравимо.

— Вече съм сигурна, че няма да го забравя — засмя се тихо Лора и се обърна с лице към него. — Съвършен си — прошепна.

— Ти също.

— Значи не съжаляваш, че те проследих дотук? — усмихна се дяволито тя.

— Направих всичко възможно да се държа достойно.

— Да, наистина положи доста усилия.

— Бях обречен на кошмарна нощ, ако не ме беше изненадала — призна той и погали бедрото й.

Тя плъзна устни по врата му, после надолу към гърдите му. Върхът на езика й се стрелна по зърната и той изстена от удоволствие.

— Не искаш ли да… се преместим… в леглото? — промърмори той, докато се търкаляха по килима.

— По-късно — рече задъхано тя и го привлече върху себе си, неспособна да сдържи желанието да почувства тежестта на тялото му.

— Ще те смажа — рече загрижено той.

— Да, Адам. О, да.

Поканата бе напълно достатъчна. Лора изви тялото си нагоре и той проникна в нея, изпълни я и се загуби… Удоволствието бе неописуемо.

Едва по-късно, докато лежаха в огромното легло, Лора забеляза стаята. Въпреки че размерите й не бяха толкова внушителни както на апартамента на Пит на петнайсетия етаж, тя бе просторна и обзаведена с прекрасно изработени мебели. Стените, пердетата и покривката на леглото бяха украсени с цветя.

Лора затвори очи и си представи, че двамата с Адам лежат в селска градина в Англия, а наоколо се носи нежното ухание на рози, люляк и малини. Тяхната райска градина. Да. Адам и Ева в райската градина.

— Лора, ти плачеш.

Тя отвори очи. Адам се бе подпрял на лакът и без да откъсва очи от нея, плахо избърса сълзата, търкулнала се по бузата й.