Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— И бивш съпруг на Ан Харис — добави Саманта, без да отдръпва ръка от бедрото на Адам. После му се усмихна. — Ти ходеше известно време с Ан, нали, скъпи?

Адам сви рамене, темата на разговора започваше да го дразни. Всъщност не си спомняше да е ходил с Ан. И изобщо не го интересуваше.

— Предполагам, всички сте научили новината за Маги Търнър — обади се Бет, като въртеше в ръка хартиеното чадърче от коктейла си.

— За историята с Тайгър Меркъл ли говориш? — каза небрежно Айона. — Изостанала си. На коктейла у семейство Нортън, тя се появи с онзи, дето предложи милион и половина за къщата на Блекуел.

— Къщата си я бива — сухо рече Саманта.

Бет се усмихваше самодоволно.

— И предполагам, също така знаете, че новият собственик на къщата на Блекуел е Виктор Опенхаймър?

— Нюйоркският брокер, който наскоро излезе от затвора?! — възкликна Айона.

— Издаване на търговска тайна — прошепна поверително Бет.

— Май новата му квартира доста ще се различава от предишната — каза Саманта. — Как мислиш, Адам?

Адам мислеше, че подобни пикантни историйки са твърде досадни и се чудеше дали познатите остроумия и клюки се бяха изтъркали, или винаги са били такива, ала досега не му е правило впечатление? Но най-силно усещаше настойчивото движение на ръката по бедрото му, от което кожата му настръхваше.

Той настръхна още повече, когато Айона го побутна и каза:

— Охо, вижте кого довя вятърът.

Всички се обърнаха да проследят погледа й и видяха двойката на входа.

— Великолепна рокля — промърмори Саманта и погледна Адам. — Няма съмнение, че е от „Форчън“.

— Е, ако не друго, то поне Лора Ашли Втора се е справила доста добре с избора на дрехите си — отбеляза Айона.

— Кой е мъжът с нея? — попита Бет и присви очи, защото бе забравила да си сложи контактните лещи.

— Питър Форчън — осведоми я Айона. — Не е ли приятно да видиш Питър с красива млада жена под ръка, вместо със скучен черен чадър?

— Много е хубава — с не скрита завист рече Картър, новият приятел на Бет. — Все пак, коя е?

— Точно там е въпросът — отвърна Саманта. — Изглежда никой не знае. Включително и тя самата.

— Шегуваш ли се? — попита Картър.

Айона наблюдаваше как Адам следи с поглед Лора.

— Не. Говоря напълно сериозно.

По време на обяда Адам полагаше големи усилия, за да не поглежда към масата на Лора и Пит, които бяха само на няколко метра от него. При влизането си и двамата му бяха отправили по една приятелска усмивка, а след това като че ли бяха изцяло погълнати от разговора си. Погледът на Адам обаче неволно се насочваше към тях. Днес Лора бе особено очарователна. Пак беше облякла зелената лятна рокля, която той лично бе избрал. Обзе го раздразнение и обида, че я носеше, за да обядва с друг.

— Ще си поръчаш ли десерт, скъпи? — попита Саманта. — Келнерът чака.

Адам се закашля.

— Десерт ли? Да. С удоволствие.

— Какво ще обичате, сър? — запита учтиво келнерът.

— Ами… Не зная. Какво ще ми предложите?

— Специалитетът на заведението е ябълков пай. Горещо ви го препоръчвам.

Погледът на Адам се стрелна към Лора, която се смееше на някаква фраза на Пит. Изведнъж мрачният и надут Пит се бе превърнал в сладкодумен кавалер. И дори имаше нахалството да прегърне Лора. Е, всъщност, облегалката на стола й.

— Ябълков пай ли? Разбира се. Обичам ябълков пай. И то с колкото може повече ябълки.

Лора се смееше, но дълбоко в себе си плачеше. И Питър го знаеше. Той хвърли бърз поглед към масата на Адам.

— Приготвят се да тръгват — промърмори съчувствено.

С широка изкуствена усмивка Лора кимна облекчено.

— О — възкликна Питър и се наведе към нея, — идват насам.

Групата приближи до тяхната маса. Погледът на Адам се спря за миг на Лора. Изражението му бе също толкова весело и изкуствено, колкото и нейното. После се обърна към брат си.

— Внимавай, Пит. Мисля, че Лора е омагьосала и теб. О, значи не си просто в обедна почивка, след като си с къси панталони.

— Никога не си носил къси панталони, нали, Пит? — изсмя се пискливо Айона.

— Защо не? — обади се Бет, винаги готова за нови завоевания. — Краката му са стройни.

— Прекрасна рокля. Да не е случайно от колекцията на Лора Ашли? — обърна се Саманта към Лора.

— Не съм поглеждала етикета — усмихна се невинно Лора. — Може би Адам знае. Той ми я избра.

Саманта трепна от острия отговор, но реши да заеме по-изгодна позиция — хвана Адам под ръка и се притисна към него.