Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— Знаех го, Адам.

— Знаела си?!

— Разбрах, че никога не си работил там — уточни тя. — Спомняш ли си, когато отиде да занесеш папките в „Личен състав“? Ти дори не знаеше на кой етаж се намира.

— Значи си го забелязала!

— Забелязах също, че наистина имаш талант за тази работа. От докладите, които прочетох още първия ден, разбрах, че великолепно си се справил със стачката. Може да си бил „забъркан“, но имаш дарба за преговори. И тогава си помислих, че съм длъжна да те… насърча.

— И го направи, нали? — Той повдигна вежда. — Значи през цялото време тайно си ми се надсмивала?

— Не. Не е точно така. — Тя замълча. — Е, само малко. Но всъщност наистина исках да разбереш колко високо ценя твоите способности. Ти си талантлив, Адам. И е хубаво, когато човек го усети, нали?

Адам нямаше намерение да се предаде толкова лесно. Изминаха цели пет секунди, докато я взе в прегръдките си.

— Това е по-хубаво — каза той и плъзна ръце към ципа на роклята й.

Хладен въздух и топли длани галеха голия й гръб. Тя вплете пръсти в косата му, притисна устни към ухото му и прошепна:

— О, Адам, обичам те.

Той нежно я положи на леглото и се вгледа в красивото й лице. Как копнееше за нея! Как невероятно силно го привличаше! Колко дълбоко го вълнуваха нейната нежност и вярата й в него. И докато я гледаше и вдъхваше свежия й аромат, топла вълна заля тялото му.

Но какво не беше наред? Отдавна не бе желал жена така, както желаеше Лора. Не, никога. Тя бе готова, очакваща… Да, дори нетърпелива. Какво го спираше да свали дрехите й, да я занесе в леглото и да я люби лудо и страстно?

— Лора… — Той я хвана за ръцете и опита да отклони погледа си от гладките й голи рамене. После я пусна и рязко се изправи. На лицето му бе изписана болка.

Лора го погледна разтревожено.

— Болен ли си, Адам? Да не ти е лошо?

Да, мислеше той. Наистина ми е лошо. От гузна съвест.

— Въздух — промърмори той. — Трябва… Да изляза навън.

— Ще дойда с теб — скочи Лора.

— Не. Не, моля те. Ти остани тук. Аз… Ще се оправя. — И докато се опитваше да я успокои, бързо стигна до вратата, грабна шлифера и се измъкна.

Лора гледаше втренчено затворената врата. Дали това означаваше скъсване? Или Адам я мислеше за луда? Или го бе уплашила с разкриването на чувствата си?

След около десет минути телефонът иззвъня. Тя се поколеба — сигурно търсеха Питър. Все пак апартаментът бе негов. Вдигна слушалката едва след четвъртото иззвъняване.

— Ало.

— Лора.

— Адам. Добре ли си?

— Да.

— Къде си?

— Слушай, Лора, искам да знаеш нещо. Ти си единствената красива и привлекателна жена, от която съм избягал така.

— О, Адам — промърмори Лора, — къде си?

— Не е важно. Има значение само…

— Да, кажи кое има значение. Кажи го бавно и ясно, за да го разбера.

— Ами… Аз много държа на теб…

Лора внимателно остави слушалката на масата, вдигна ципа на роклята си и тихо, но бързо излезе от апартамента. В коридора, близо до асансьорите, имаше вътрешен телефон. Тя бързо набра номера на рецепцията.

— Извинете, бихте ли ми казали дали Адам Форчън е сред гостите на хотела?

— О, да. Току-що пристигна. В стая осемстотин и три.

— … кавалерско отношение и имах връзки с жени, които, също като мен, не се интересуваха от нещо по-сериозно и трайно…

На вратата се почука.

— Един момент, Лора. — Адам остави слушалката. Озадачен, отиде да отвори и видя пред себе си Лора — боса, с разпуснати коси и изчервена. Тя се усмихна дяволито и поклати глава.

— Можеш да ми кажеш всичко. Отначало — каза тя, влезе и затвори вратата. — Но по-късно.

В следващия миг беше в обятията му. Въпреки добрите намерения на Адам, целувката не бе нежна. Тя бе дива, страстна и необикновена. А когато откъснаха устни един от друг, Адам бе възбуден и малко смутен.

За момент Лора се уплаши, че пак ще избяга. Но той бавно поклати глава.

— Това е лудост, но имам чувството, че сме се познавали и преди. Интимно. Сякаш винаги си била част от мен. Сигурно в предишния си живот сме били влюбени един в друг.

Лека усмивка се появи на устните й.

— Да, и аз имам такова чувство. Любовници от друг живот…

Беше безумие. През цялото време тя си бе мислила, че напълно владее положението. Но едва сега — докато Адам бавно разтваряше ципа на роклята й — тя разбра колко дълго бе копняла за този миг; колко дълго бе копняла за страстта, която Адам запали в нея. „Любовници от друг живот. Да, Адам…“

— О, да… — промърмори тя, докато устните му се плъзгаха по бузата й към чувствителната вдлъбнатина зад ухото й. Тръпка на желание разтърси цялото й тяло.