Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Очите му мигом се отвориха.

— Лошо ли? Лошо? Не, не. — Господи! Една целувка и вече заекваше като идиот. Седна на креслото до прозореца и сплете пръсти. — Трябва да знаеш някои неща за мен, Лора.

Тя седна до него, помълча малко, после каза:

— Но ако не ги зная, ще бъдем почти квит.

Той я погледна, след това се втренчи в пода.

— Може би трябва да наемем частен детектив, Лора. Сигурно се чувстваш ужасно…

— Точно сега не се чувствам ужасно, Адам. Напротив — отвърна тихо тя.

— Никога не съм срещал момиче като теб. — Той се втренчи в нея.

— Сигурна съм, че и ти си единствен по рода си.

И двамата се засмяха.

— Страх ме е, Адам. — Усмивката на Лора угасна.

— Няма от какво да се боиш, Лора.

— Толкова си мил. — Тя отмести поглед. — И искам да знаеш, че не очаквам да… Промениш живота си заради мен. Нищо не очаквам, Адам. Ако се опасяваш, че кроя нещо…

Той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Нито за миг не съм си помислил, че кроиш каквото и да било, Лора.

— Айона и някои от другите ти приятелки може би са на друго мнение.

Адам не усещаше, че стиска все по-силно.

— Айона казвала ли ти е нещо? Някой да ти е подхвърлял подобен намек?

Тя се освободи от ръцете му и се изправи. После го погледна и се усмихна.

— Знам някои неща за теб, Адам. Ти си един от най-известните ергени в Денвър и имаш намерение да си останеш такъв. Айона ми спомена за тонтината. Сигурна съм, че тя е допълнителен стимул. — Тя замълча. — Имам ти пълно доверие, Адам.

Той се ухили глупаво.

— Е, след като вече се опознахме толкова добре, какво ще кажеш за екскурзията до Булдър?

Лора ахна, когато Адам спря колата пред дома на Джефри Елман — невероятно красива постройка от кедър и стъкло, с панорамен изглед към Скалистите планини.

— Хубава е, нали? — усмихна се Адам.

— Хубава? Великолепна е! — възкликна Лора и изгледа замислено Адам. — Възприемаш всичко толкова спокойно.

— Кое възприемам спокойно? — Той изключи двигателя и се обърна към нея.

— Водиш спокоен живот в огромно имение. Твои приятели са все известни и богати хора. Нямаш никакви грижи, никакви проблеми. За теб всичко е толкова лесно, толкова естествено.

— Според твоето описание изглеждам като пълен глупак.

— Не исках да кажа такова нещо. Може би просто… ревнувам. И съм уплашена. Вероятно се страхувам. Възможно е когато паметта ми се възвърне, да се окаже, че съм най-обикновена жена, която води сив скучен живот и прекарва дните си в някой мръсен офис, а нощите… — Тя погледна встрани.

— Със съпруг? Със… семейство? — Лора не отговори. — Не мисля — рече уверено Адам. — Щеше да излезе съобщение във вестника. Когато изчезне съпруга или майка, събитието се превръща в основна новина за вестниците и телевизията.

Лора се загледа в къщата на Елман.

— Може би съм прекарвала нощите сама, сгушена в леглото с книга в ръка, надявайки се телефонът да звънне.

— И това не ми се вярва — каза Адам.

— Не ти ли се вярва?

Лора се обърна към него и той с изумление видя сълзи в очите й. Без да се замисля, протегна ръка да я погали, но тя бързо отвори вратата и се измъкна от колата.

Джефри Елман ги посрещна на вратата. Художникът изобщо не отговаряше на представите на Лора за човек на изкуството. Беше възпълен оплешивяващ мъж на средна възраст, когото тя би взела за търговец или застрахователен агент.

— Добре дошли в къщата на Елман — поздрави сърдечно той. — Или, както я нарича майка ми, „Прищявката на Джефри“. — Елман се усмихна топло. — А аз мисля, че е за предпочитане пред някоя пълна с хлебарки мансарда в Сохо. — Той прегърна приятелски Лора. — Чувствайте се като у дома си.

Лора хареса от пръв поглед както Джефри, така и къщата му. А забеляза, че и на Адам му се понравиха.

— Лудост е, нали? — каза Джефри през смях, докато наблюдаваше как Лора с възхищение разглежда преддверието. — Когато съм тук, светът е буквално в краката ми.

— Прекрасно е — каза Лора. — Сигурно се чувствате…

Но, преди да довърши изречението си, той се изсмя и потупа голямото си шкембе.

— Чувствам се малко не на място… — Той се наведе към нея. — Малко като мошеник.

— Искате да кажете, че всички тези платна са измама?

— Момичето ми харесва, Адам — ухили се Джефри. — Къде я намери? Ще откриеш ли и за мен подобна жена?

— Съжалявам, Елман, единствена е — усмихна се Адам.

Джефри погледна заговорнически към Лора.

— Едно е сигурно. Различна си от всички останали приятелки на Адам. Веднага го забелязах.